Тютюнопушенето е основен рисков фактор в белодробната патология като цяло. То е основен рисков фактор за развитие на 80% от заболяванията, които засягат дихателната система.  Наблюдава се кумулативен ефект, т.е. има подчертана зависимост между броя на цигарите и продължителността на тютюнопушенето с развитието на тези заболявания. Неслучайно специалистите използват термина „пакетогодини“. Броят им е важен за развитието и тежестта на определени хронични белодробни заболявания.

 

 

Изчисляват се елементарно. 20 цигари на ден в рамките на една година се равняват на една пакетогодина. Смята се, че продължителност на тютюнопушене над 10 пакетогодини е от съществено значение за развитието на хронични белодробни заболявания. 

 

Пушенето между 10 и 20 цигари на ден е фактор, който участва сериозно в патогенезата на тези заболявания, а над 20 цигари дневно вече е изключително утежняващ момент. 

 

 

Цигарите са директен дразнител на бронхиалната лигавица, който предизвиква дразнене с отделяне на по-голямо количество секрет, повишена реактивност на бронхите с тенденция към спазъм. Вторият момент е директният цитотоксичен ефект, свързан със съставките на тютюневия дим, който се вдишва. Роля играят и много фини механизми с отключване на цяла каскада от реакции, в които участват различни медиатори, ензими и т. нар. оксидативен стрес. При него се отделят свободни радикали, които имат значение за развитието на хронично специфично възпаление в бронхите и белодробния паренхим, със засягане и на еластичните, поддържащите структури на белия дроб и последващи деструктивни промени. 

 

Тютюневият дим, освен никотин, съдържа и над 2000 други вещества, които имат значение за развитието на патологични белодробни нарушения. Това са някои радиоактивни вещества, тежки метали, катран, органични вещества с канцерогенен ефект, като бензпирен. Налична е богата гама от фини химически вещества, които се инхалират с тютюневия дим, и оказват вредно действие на белия дроб като цяло. 

 

 

Доказано е, че тютюнопушенето е основен рисков фактор за развитие на ХОББ. Същевременно кореспондира с тежестта на проявата на симптомите при по-голямата част от засегнатите от заболяването. 

 

Тютюнопушенето е основен рисков фактор за ХОББ, но в последните години се акцентира и върху молекулярно-биологичната патогенеза - генетичното предразположение към заболяването. Обикновено се касае за дефект в конкретни гени, при които под въздействието на рискови фактори при определена група хора се развива заболяване. 

 

 

При пропушване в ранна възраст, особено в подрастваща, съществува изключително висок риск от развитие на болестта по-късно. Това важи с особена сила за момчетата. При тях се наблюдава значително по-забавено развитие, включително и на белия дроб, което е и по-продължително - до 25-годишна възраст. Но ранното пропушване при деца и подрастващи, които страдат от чести респираторни инфекции, при недоносени деца, с недоразвит бял дроб, такива с фамилна предразположеност към хронични белодробни заболявания, алергии, астма, води до експониране на фактори, които създават условия за развитие на ХОББ след време.