Дженер, провинциален английски лекар, се заема с изучаването на едрата шарка, изхождайки от традиционното фермерско вярване, че доячките не се разболяват от едра шарка. Опитвайки се да обясни емпиричния опит, натрупан с вековете, той прави гениално прозрение – той осъзнава, че между кравешката шарка (леко протичащо заболяване, подобно на едрата шарка) и едрата шарка трябва да има нещо общо. Той си дава сметка, че преболедуването от кравешка шарка прави човек невъзприемчив към причинителя на едрата. За да потвърди експериментално хипотезата си, през 1796 г. той инжектира гной от ръцете на доячка, заразена с кравешка шарка от крава на име Blossom (цъфнал цвят), на осемгодишно момче – Джеймс Фипс. Момчето преболедува леко, но когато е изложено на гной от болни от едра шарка, то не се разболява. Дженер успешно повтаря експеримента с още 23 души. По-късно той описва случаи на разболяване от едра шарка след ваксинация, но забелязва, че при имунизираните то протича много по-леко.