Не ви ли е правило впечатление, че с наближаване началото на учебната година децата, особено първокласниците, сякаш не смеят да се откъснат от мама и татко?
Да тръгнеш на училище е ново предизвикателство за детето, което то осъзнава. И като всяко неизвестно предизвиква трепети на страх и несигурност у него. За да свикне с мисълта, че животът му ще тече по друг ритъм, в училище, с непознати деца, ще седи на чин и ще му се налага да спазва условия и правила, да изпълнява задачи, зависи много и от родителя.
Промяната действително е стресираща в една или друга степен и зависи не само от характера на детето, но и от неговата подготовка. Някои деца посрещат новото начало с ентусиазъм, но други изпитват тревожност. От значение са опитът на детето до момента да навлиза в нови социални групи, от способностите му да се справя в нови ситуации, собствената му самоувереност и реална подкрепа от страна на семейството.
Детето, което се бои от училище, се нуждае от уверение, че родителите му ще бъдат насреща при проблем, ще го подкрепят и все така продължават силно да го обичат и намират време за приятни семейни занимания.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
7
Анонимен
преди 11 годиниХм...надявам се да не се стига дотам. Все пак както сам казваш важно е по-ранното възпитание, за да не се разглезва детето. Но ако някак си се стигне предполагам, че пак би могло да се действа по същия начин - чрез разговор му внуваш колко интересно ще му е в училище или нещо от този род. :)
6
Анонимен
преди 11 годиниЧакай сега...досега нищо не казваше за шамари по дупето :) Това е нещо съвсем различно, въпреки че...пак бъркаш нещата. Шамарите по дупето са си наказание, когато детето е направило нещо лошо. Те не бива да се използват за "мотивация". Ако детето поради някаква причина изпитва страх да тръгне на училище, вината не е негова. То просто се страхува от новото, което е нещо нормално за едно дете на тази възраст. Тук въобще не става въпрос за глезотия. В този случай шамарите по дупето са абсолютно ненужни. С един елементарен разговор можеш да го убедиш, че няма нищо страшно. А ако не можеш да го убедиш е това вече е проблем, само че въпросният проблем ще е най-вече в тебе, а не в него.
5
Анонимен
преди 11 годиниЕ как къде? С два шамара можеш напарво да препарираш дете на 6-7 години! Обаче явно на теб не ти е хрумнало, че неговият страх от непознатото е напълно нормален. Не ти е хрумнало, че можеш да му обясниш някои неща и да го накараш да отиде на училище БЕЗ ШАМАРИ. Вземи помисли малко и ще схванеш, че шамарите не са мотивация, за да накараш едно дете да направи нещо, което никога не е правило.