В световен мащаб броят на нуждаещите се от бъбречна трансплантация расте непропорционално на наличността на органи и тъкани. Листата на чакащите само в Европейския съюз е 50 000 души. 

 

Тенденцията не подминава и България. Липсата на донорски бъбреци е основен проблем за нуждаещите се от бъбречна трансплантация у нас. За такава чакат около 900 пациента. 

 

В България бъбречна трансплантация е извършена на 450 души, като годишно се осъществяват средно 30-40 трансплантации. За сравнение – в Сърбия, която е с почти същият брой население като България, броят им е 2 пъти по-голям. В Хърватия, която има 4,5 млн. население, трансплантираните са 1300 души. 

 

Съседна Турция пък прави по 20 трансплантации на милион население. 

 

Честотата на хроничните бъбречни заболявания нараства, сочат данни от 4-годишно скринингово проучване, проведено от български специалисти. Прегледани са над 4500 души, при които се установяват различни степени на хронично бъбречно заболяване, без да подозират, че имат такъв проблем, обясни проф. Здравко Краев, председател на Българската бъбречна асоциация и хирург в Клиниката по диализа на УМБАЛ „Александровска”, по време на пресконференция по повод Световния бъбречен ден. При хора над 60-годишна възраст около 57% имат данни за някакво хронично бъбречно заболяване в различна фаза на развитие. При 53% от хората с диабет също се открива бъбречно заболяване. 

 

Според последната статистика 15% от световното население е засегнато от латентни бъбречни заболявания, които включват както различен вид аномалии на бъбреците и пикочните пътища, така и нефрологични заболявания. 

 

Много от бъбречните заболявания достигат до т. нар. терминална бъбречна недостатъчност, която изисква лечение. То е двуетапно – първият включва диализа, а вторият – добавяне в различни програми за бъбречна трансплантация, уточнява проф. Чавдар Славов, началник Клиника по урология в УМБАЛ „Александровска“ и национален консултант по урология. 

 

Бъбречната трансплантация е оптималното лечение на напреднала хронична бъбречна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване – V степен. Трансплантацията води до подобряване качеството на живот на пациента, позволява връщането му към нормален личен, семеен и социален живот, както и упражняването на професията си, поясни доц. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по трансплантология, нефролог в Клиника по нефрология и трасплантация на УМБАЛ „Александровска“. Освен това, един пациент с бъбречна трансплантация за една година струва от 3 до 5 пъти по-евтино на държавата от един пациент на хемодиализа, допълва специалистът. 

 

За да се осъществи обаче бъбречна трансплантация, е необходимо увеличаване на броя на донорите, подчерта проф. Здравко Краев.

 

В тази връзка специалисти в областта на бъбречните заболявания се обръщат към цялата общественост и призовават към проявата на разум, доброта и дарителство на органи. 

 

Според Закона за трансплантациите в България всеки човек може да дари органи след смъртта си, освен ако писмено не отрази тази възможност в здравната си книжка и при личния си лекар.

 

Необходимо е близките на починалия писмено да потвърдят съгласие за донорство, ако медицинските обстоятелства го позволяват. В много от случаите близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ от донорство, споделят специалистите.

 

Донор може да бъде лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт. Състоянието е необратимо  - веднъж настъпило, означава, че пациентът не може да се върне към живот.