В България винаги е било трудно да се говори за различното и за онова скритото от погледите ни. Не се проявява нужната толерантност и разбиране към хората с увреждания.

Стигмата и неразбирането на проблемите им засяга и хората с психична болест, но обикновено съдбата на такива хора е жестока.

Със сигурност всеки от нас има право да се бори за добро бъдеще, но тук и сега ТЕ срещат пълното неразбиране от околните, което води до тяхната изолация, самота, нищета и безпътица. 

Хората си мислят, че щом заболяването в по-леката му форма не се проявява физически, значи то е за подценяване и е просто някакъв каприз. Но това със сигурност не е така, защото вътрешното страдание на тези хора е съизмеримо с най-страшните физически недъзи. 

Всеки един човек с поставена психиатрична диагноза се бори за своето място в света на "нормалните". Благодарение на медицината милиони по света "възвръщат" здравето си или се възстановяват частично, което пък им позволява да работят, живеят и участват пълноценно в обществения живот, стига обаче да им бъде предоставена подобна възможност. 

Уврежданията на пациентите, които са в ремисия, се изразяват в силна чувствителност и мнително отношение от страна на околните, което, разбира се, не е изключено и за един напълно здрав човек. Но с навременно и ефективно лечение психичноболните могат да взимат решения и да поемат отговорността си за тях.

Необичайното поведение и мотиви на индиговите (свръхнадарени и чувствителни) деца често се тълкуват погрешно от психиатрите. Те им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" – Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" – Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности.

Границата между "гений" и "луд" е много крехка. Особената надареност на личността, високата интелигентност и талант винаги бият на очи. Но се проявяват и някои психодинамични свойства като честолюбие и стремеж да бъдеш почитан, които принадлежат към областта на психопатологията, особено ако са изявени в по-силна форма.

Неизброими са примерите на велики мислители, философи и хора на изкуството, които имат нарушена психика и въпреки това живеят раздирани от вътрешните си противоречия и оставят шедьоври за идните поколения.
Та нима е справедливо да наричаме луди хора като немския композитор Роберт Шуман, френската скулпторка Камий Клодел, холандския художник Винсент ван Гог, мислители и философи като Русо, Кант, Аристотел, Платон, Паскал, Сартр, Сократ, Шопенхауер...

Да не говорим за отделни случаи на болни, дискриминирани и изоставени хора с голям потенциал. Репресията по отношение на тях се извършва по няколко показателя: на първо място отхвърлянето на обществото, второ: невъзможността за намиране на каквато и да било работа, трето: мизерията и отчуждението, в което живеят тези хора, четвърто: невъзможността за създаване на поколение и страданието на близките на болните хора.

Със сигурност всеки от нас има право да се бори за добро бъдеще и трябва да се търсят начини за интеграцията на тези хора. Защото няма начин да няма начин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: