Доста се изписа и изговори напоследък за мечките и хората в България. Възможно ли е безопасното съжителство с мечки в 21 век? Разбира се, че е възможно, стига да знаем няколко основни факта за тях.

„За да се опази балансът в природата, трябва да позволим на мечките да съжителстват с нас. Трябва да съхраним страха на мечката от човека, не бива да се скъсява дистанцията мечка–човек“, каза на пресконференция днес Александър Дуцов от Сдружение „Балкани“.

Мечката – история и традиции

Кафявата мечка е най-големият див бозайник – хищник, в България. Тя е населявала нашите земи хиляди години преди да се появят първите хора. Дедите ни са се научили да съжителстват с мечките при взаимен респект, подялба на територия и спазване на дистанция.

Хората умеели да пазят стадата си с опитни пастири и кучета. Добре разпознавали пакостливата мечка и ценели ловците, способни да намерят и отстранят точно нея.

Мечката неотклонно е присъствала в културата и вярванията на нашите предци. Още от древни времена е почитана като господар на гората и неин покровител.

Както и човекът, мечката яде всичко, седи, ходи, плаче, а следата й е досущ като човешката. Надарена с изключителна памет и свръхестествена съобразителност, тя заема широко място във фолклора.

Според вярванията, огромната и силна мечка е способна да дари със здраве болни и немощни. Затова при посещение на мечкари по селата болните са лягали на земята, „за да ги гази мечката за здраве“.

Космите й, според поверията, са лек срещу уплаха. С тях прекадявали пострадалите, за да се успокоят от страшна случка.

Дори изразът „Мечка страх, мене не!“ е заклинание за смелост. А в колко поговорки се среща мечката: „Гладна мечка хоро не играе“, Яде като мечка, работи като буболечка“, „Мечешка услуга“, „Който го е страх от мечка, да не ходи в гората“, „Когато мечка не ти гази ръжта, не я закачай“.

Прекалено много мечки ли има в България?

България е една от малкото страни в Европа, наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия, в която се е съхранила кафявата мечка. „Мечките в Европа са се съхранили благодарение на изградения си стереотип да избягват човека.

Случаите на проблеми при срещата на човек с мечка най-често са свързани с изненадата, която е неприятна и за двете страни“, обясни Дуцов.

Мечките в България по неофициална информация са около 500 в Рило-Родопския масив и около 200 в Стара планина.

Трудно е да се преброят точно мечките, защото те извървяват огромни територии (до 1000 кв. км) в търсене на храна.

Диана Златанова от Фондация „Информация и природозащита“ обясни случай с мечка с джипиес нашийник, която извървяла 350 кв. км, което е територия на осем горски и ловни стопанства. „Така че на практика тя може да бъде преброена 8 пъти“, отбеляза Златанова.

„Единственият сигурен метод за преброяване на мечките е ДНК отпечатък“, обясни Александър Дуцов. Този метод обаче е скъп.

Мечката – навици и начин на живот

Мечката е хищник по природа, вегетарианец по предпочитание и всеядна по необходимост.

Тя обожава горски ягоди, малини, боровинки, сливи, буков жълъд и ядки, семена, гъби, корени, сладка папрат, дори пасе трева.

Мечката гледа да си набавя храна с минимални усилия, а предпочитанията й зависят от сезона. Най-много яде наесен, за да напълнее и запази енергия за зимния летаргичен период.

Когато няма достатъчно растителност напролет, тя набляга на месно меню – насекоми и техните ларви – основно мравки и пчели, охлюви, червеи, риба, жаби, дребни гризачи, птици и яйца, дори някой не особено пъргав елен или домашно животно.

Мечката – общуване и чувствителност – какво не знаем за нея

Помежду си мечките общуват визуално, чрез докосване, чрез миризми и звуци, които показват задоволство, нервност, страх, болка, заплаха. Както и при хората, всеки звук има интонация. На човека реагират по същия начин, както и едни на други.

Ако хората се научат да разбират какво „им казват“ мечките, ще си спестят доста неприятности. Те предпочитат да заплашват, вместо да нападат, като демонстрират заплахата с ръмжене и силен рев.

Зад тромавата им външност се крие не само удивителна пъргавина, но и нежен майчински инстинкт.

Женските раждат веднъж на 3 години от едно до 4 мечета, които са напълно слепи и безпомощни, от 300 до 500 грама.

Отглеждането им е трудно и повечето не оцеляват. Майката първите 4-5 месеца само ги кърми, после им намира и друга храна. Обучава ги около година и половина, дотогава те не се отделят от нея.

После започват самостоятелен живот, но продължават да растат – женските до петата си година, а мъжките достигат пълна зрялост на 10-11 години.

Нерядко мечетата осиротяват в незряла възраст, когато майките им биват убити от бракониери. Те са принудени да се борят за оцеляване, неопитни и необучени. Младите мечки са склонни да се доверяват на хората, именно тук се скъсява дистанцията с човека, те загубват респект от него и стават потенциални „нарушители“.

Всяка мечка яде месо – главно мърша. По различни причини някои мечки, най-вече млади и неопитни или изтощени от глад, се пристрастяват към месото и активно ловуват и убиват главно домашни животни. Някои от тях стават твърде дръзки – нападат добитъка дори ако наблизо има хора.

Как да избягваме инциденти с мечки?

Както мечките избягват срещи с хора, така и ние трябва да избягваме срещи с тях. Ето няколко основни правила:

► Не се приближавайте, ако забележите мечка, особено ако е малка! Майката е наблизо и може да стане опасна, за да отбранява мечето.
► Не ги оставяйте без изход! Мечките не обичат да се чувстват като „хванати в капан“. Ако сте препречили единственият й път за бягство, рискувате да ви нападне. Прикрийте се зад дърво или скала и й дайте път.
► Не оставяйте отпадъци! Особено хранителни, за да не привличате мечки. Те търсят лесна храна.

Редките инциденти с нападнати хора се дължат на следните случаи:

♦ при изненадваща поява на човек на по-малко от 10 метра
♦ при защита на малките – майката възприема всяка поява на човек като заплаха за тях
♦ при защита на „трапезата си“ - когато човек я изненада по време на хранене.

Най-чести са случаите на нападение на мечки върху хора при неволно или нарочно доближаване до бърлоги, гонене с кучета или стрелба. Тези действия дават на мечката сигнал за атака. Най-много злополуки у нас са регистрирани с мечки, ранени по време на лов за други животни, каза Костадин Вълчев от Сдружение за дивата природа „Балкани“.

Зачестилите напоследък инциденти с мечки

Според Костадин Вълчев поради голямата безработица в района на Родопите хората намират препитание, като секат дърва, събират гъби, билки, горски плодове и така навлизат в местообитанието на мечките. „Нормално е вероятността от среща с мечки да се увеличи“, посочи той.

Рискът от инциденти се увеличава и защото домашните животни се оставят без надзор, поляните не се косят, гората навлиза в селата и дистанцията между хората и мечките се скъсява.

От сдружението препоръчават да не се складират отпадъци и трупове на умрели животни извън определените места, както и да не се правят сметища в мечи обитания.

Мечките имат добре развито обоняние и лесно откриват и разкопават отпадъците. Сметището трябва да се направи така, че да не позволява достъп до мечки, допълниха природозащитниците.

„Рискът за туристите в планини с обитания на мечки е изключително малък“, каза Александър Дуцов.

Според него инцидентите с мечки от последните месеци са преекспонирани в медиите, негативни и това е довело до отлив на туристи.

По думите му има три случая на убити хора от дива свиня, а стотици са ранени, но на тези случаи не им се дава такава гласност, както на инцидентите с мечки.

„В сравнение с мечката, дивата свиня нанася много по-големи поражения на земеделските стопани“, допълни той.

Причина за зачестилите срещи е и либерализирането на режима за притежание на оръжие. „Над 140 000 пушки има в България“, посочи Дуцов.

Какво да правим при среща с мечка, или кой се страхува повече – мечките или хората

Като усети нежелани гости, мечката бързо изчезва, затова е важно да вдигате шум - говорете, пейте, свиркайте, потропвайте, за да чи чуе поне от 30 метра. Ако се движите тихо, може да се озовете в личното й пространство и да я изненадате.

Ако попаднете на малки мечета, трябва да се отдалечите бързо. Недейте да ги снимате и в никакъв случай не се опитвайте да ги пипате, галите или „спасявате“. Майката е наблизо и възприема поведението ви като заплаха за рожбите си. Ако тръгне към вас, го прави, защото се страхува, а ако се нахвърли, ще е имитация на нападение, за да ви прогони.

Когато се чувства застрашена, мечката гледа да сплаши противника. Първо бие с лапи по земята или кърши клони и храсти. После се изправя на задните си крака, за да изглежда по-голяма, и замахва с предните, като сумти и издава дрезгави крясъци.

Ако и това не помогне, следва оглушителен рев, показва всичките си зъби и щрака с челюсти. Мечката никога не напада, когато е изправена, обикновено след това тя се отдалечава.

При атака на мечка не отстъпвайте от мястото си, а „го отстоявайте“, като й говорите тихо и монотонно. Това ще я накара да спре и дори може да се отдалечи.

Хвърлете настрани от себе си връхна дреха или раница, за да й отклоните вниманието. Ако се изправи и души във въздуха, спрете и не мърдайте изобщо, докато й говорите.

Ако се приближи, говорете й, отстъпвайки бавно заднешком, без резки движения. Може да се обърнете с гръб едва след като вече не ви вижда.

Ако ви събори, легнете по корем или на кълбо, покрийте врата си с ръце и не мърдайте, докато животното не се оттегли! Липсата на реакция и движение кара мечката да си мисли, че заплахата се е оттеглила.

Ако е наблизо и долови движение или звук, тя може да се върне и да поднови атаката.

В случай че ви подгони, покатерете се на дърво и не мърдайте, докато не загуби интерес и си отиде. Възрастните мечки рядко си правят труда да се катерят по дърветата.

Каква полза имаме от мечките?

Кафявата мечка е важна за природата, защото изпълнява роля на разпространител на семена. Тя обикаля големи площи и така чрез изпражненията си разнася несмлените семена.

Освен това тя е своеобразен „чистач“ на гората и като мършояд, защото предотвратява разпространение на зарази, и като ловец, защото премахва слабите и болни животни.

Освен това като защитено животно мечката играе роля на „чадър“ за опазването от ловците на всички животни в защитения район.

„България е една от малкото страни, които имат мечки и една от много малкото страни, които негодуват срещу мечките си , каза Светлана Аладжем, ръководител на проекта „Намаляване на заплахите за кафявата мечка и нейните местообитания“.

Много от европейските страни са унищожили мечките си и единственият вариант да видят този вид е да дойдат в България.

Това е възможност за страната ни да развива такъв тип туризъм, възползвайки се от мечките, обясниха природозащитниците.

В Румъния този туризъм отдавна е превърнат в печеливш бизнес, у нас той прохожда в Девин и Триград, където вече има създадени центрове за наблюдение на мечки и на следи от мечки.

Безопасното съжителство с мечката е възможно в 21 век

Като превенция на щетите от мечки ще бъдат раздадени на стопаните у нас 80 електрически огради, които са сигурен защитник срещу нападения на кошери или домашни животни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: