„Реформата“ е серия от материали, които дават различни гледни точки върху широко обсъжданите реформи, които културното министерство провежда в театъра, киното и музиката.

***

Едва ли след повече от година управление на новото правителство някой се залъгва, че ще има реформа по време на криза, която ще протече без протести от страна на засегнатите. По-скоро съмнението е в общото полезно действие на новите правила. Затова със серия материали ще опитаме да представим максимално ясно какво точно се случва в новите закони и наредби и как в различните гилдии приемат промените.

Началото ще постави нашумялата напоследък реформа в закона за авторски права и обединените протести на всички творчески гилдии и независими артисти срещу тях.

Проблемните членове в новия одобрен на първо четене законопроект за Закон за авторското право и сродните му права създават меко казано странни ситуации в три точки...

* Чл. 26, или как всички ще осъмнем престъпници

Първата е отпадането на чл. 26, който премахва събирането на компенсаторни възнаграждения.

Въпросните предвиждат всички вносители и производители на празни носители (дискове, флашки, дискети, плеъри и т.н.) да отделят процент от печалбата си, който да се разпределя от дружествата за колективно управление на авторските права между артистите.

Презумпцията е, че на носителите се записва авторска продукция и разпределянето на тези печалби между авторите урежда безпроблемната употреба на тези устройства. Малко познатият член всъщност е в закона от 1993 година, но едва в последните години е действащ активно.

Отсъствието му на практика криминализира всеки потребител, който притежава неоригинален носител със записана музика, филм или книга, което от своя страна е грубо нарушение на европейското право и най-вероятно ще доведе до санкции за България.

Още по-парадоксалното около премахването е, че 20% от събраните пари отиват за Фонд „Култура” на МК, които очевидно се отказват от тях във време на криза, в която „пари за култура няма“.

Единственият контрааргумент, който от министерството до момента излагат, е, че има по-модерни начини за събиране на компенсаторните възнаграждения от процентното им разпределяне чрез ощетяване на бизнеса. Справката сочи, че две от "модерните" страни са САЩ и Великобритания. Начинът – санкции за притежание на пиратско копие в размер на хиляди евро и денонощно следене и наблюдение на абсолютно всички частни IP-та...

Едва ли има нужда да споменаваме, че подозренията в лобистки натиск изглеждат повече от основателни...

* Чл. 40, или 40 години назад

В момента дължимото по авторски права и колко да струват те се определя от няколко дружества за колективно управление на права или от самите им притежатели (артисти и автори).

Новият закон обаче предвижда държавата да се намеси и да контролира чрез сложна и неясна процедура определянето на тези цени. Чиновническа и държавна намеса на свободен пазар би означавала абсурдно завръщане към централизирана икономика, което би довело и до намаляване на приходите от авторски права в държавната хазна.

* Санкциите, или как музиката струва колкото геврека

Един от активистите в кампанията срещу минаването на второ четене на промените в закона – Васил Гюров (Ревю), неколкократно даде шокиращия пример, че минималната санкция за неправомерна продажба на гевреци на улицата е сравнима с тази, която дължи огромен хотелски комплекс на морето за неизплатени авторски права за музика в размер на хиляди левове.

Излишно е да се каже, че когато няма санкции, няма и спазване на закона.

Истинският въпрос обаче е дали от министерството ще се вслушат в обединените и аргументирани протести на творческите гилдии, или ще приемат закона, който ще доведе до поредното натиряне от Европа на България...

Следва: Реформата II – Театър: да, или не?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• музика
• законопроект
• реформа
• авторски права