Следващият апокалипсис, с който ни плаши Холивуд, ще се случи съвсем скоро. Фаталната дата е 21.12.2012 – съдбоносно тогава приключва календарът на маите.

Полюсите се обръщат, а с тях и куп земна маса. Човечеството е погълнато от катаклизми: цунамита, земетресения и вулкани.

И ти, уважаеми зрителю, си сред жертвите, защото тези, които ще начертаят новата епоха, са само кралицата на Великобритания и нейните кучета, политици, президенти, арабски шейхове, милиардери с късмет, един-двама учени и по случайност неоценен от критиците писател (в ролята - Джон Кюсак).

Всички те се качват на изобретени космически кораби с етикет - Made in China – съвременни ноеви ковчези, способни да оцелеят и сред удари от цунамита и сблъсъци със самолети като Еър Форс 1.

Ще стане ясно, че и населението в Африка има шанс, така че е време да се ориентирате къде ще изкарате следващите три години от живота си.

Филмът е „2012“ – ясно, кратко и финализиращо. И в цялата тази хаотичност, тичат и се борят за живота си няколко персонажи, през чиито очи се срива светът.

Геологът – индиец, който първи открива какво ще се случи, неговият чернокож колега, който се свързва с всички политически сили, дебелият руски милиардер и неприятните му деца.

Тук тезата, че музиката ще спаси света, не вирее, а музикантите са обречени на гибел, докато припяват: "това не е страшно, да не е краят на света..."

Единственият оцелял човек на изкуството е писател, вдъхновяващ малцина с фантастичните си, но изпълнени с надежда романи.

Апокалипсисът е ужасяващо визуализиран и наистина поглъща и без да се гледа на 3D. Освен главните герои, има и доста епизодични, на които не може да не се обърне внимание. Сред тях е лудият радиоводещ, очарован от завършека на Земята, изигран от Уди Харелсън.

Около два часа и половина порои и огньове бушуват от екрана. Краят на света е както подобава: бавен, мъчителен, но безмилостно сигурен. И няма как да е иначе, тъй като режисьорът Роланд Емерих има опит с пресъздаване на апокалиптични настроения с продукции като "Денят на независимостта", "Годзила" и "След утрешния ден".

Така и в "2012" Емерих умело успява да поддържа високо напрежение. Неведнъж главните герои са на косъм от смъртта и успяват да се спасят буквално в последната секунда, докато светът пропада под краката им.

Предусещането на смъртта идва и с рухването на всички онези паметни сгради (Айфеловата кула, статуята на Исус в Рио де Жанейро), които са символ на културата, историята, на човешкото съзнание.

Още по-страшното в новия филм на Емерих е, че в най-съдбоносните мигове хората не загърбват дребнавостта, малките грешки, а забравят да постъпват човешки.

А това, което довършва пагубната картинка, е, че "2012" не ни спасява от клишета и схематични сюжетни обрати.

Въпреки че режисьорът е немец, филмът е американски. В този континент страхът е най-голям, лозунгите – най-силни. И още една причина краят на света да се усеща толкова близо - последният президент на САЩ е чернокож.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Петя Славова