Когато у нас се случи концерт на някой от световните фолклорни певци, това винаги е добра новина. Защото всеки един от тях има невероятната дарба да разказва истории.

Истории, идващи от далечни земи, обрисуващи тамошните хора и нрави по невероятен начин, потапящи слушателите в екзотичната атмосфера на така различните от Балканите места.

Buena Vista Social Club, Ди Ди Бриджуотър, Мариса и Мизия, Ана Моура и Сара Тавареш, Баба Зула – всички те вече ни дариха с невероятните си разкази и ни направиха поне малко по-широко скроени, по-обогатени и все по-жадни за нови и нови екзотични срещи.

И точно такава беше срещата ни с една от най-уважаваните по света фолклорни певици, босоногата Сезария Евора.

В петък вечерта дивата от Кабо Верде изнесе един невероятен концерт, с който ни показа нагледно с какво точно е заслужила петте си номинации за „Грами”.

Без да разбираме почти нищо от екзотичния креолски диалект на португалския, на който пя, ние научихме всичко онова, което тя искаше да ни каже.

Дълбокият й меланхоличен глас ни потопи в онази красива и в същото време тъжна атмосфера, така характерна за островите на Зелени Нос.

На езика на морна (своеобразна смесица между португалското фадо, африканските ритми и бразилската мондина) и множество символи, Босоногата дива ни разказа за удивителния си свят и невероятната си съдба..

От нея научихме колко беден е бил народът на Кабо Верде и как е страдала самата тя, като в името на това страдание Сезария пя боса – най-яркият символ на нищетата по света.

Разказа ни как е била низвергната от тамошното общество заради простото си потекло и е била принудена да замени микрофона с бутилката, която също присъстваше на сцената, поставена върху символичната масичка, с която Сезария никога не се разделя.

Седнала и запалила цигара, певицата на преклонна възраст ни показа, че човек трябва да остане верен на себе си, независимо от житейските обрати – точно както когато бива открита от един френски продуцент, завел я в Париж и направил я сензация на цели 47 години.

Босоногата дива ни пя още за любовта, съдбата, емигрантството, щастието и празниците и всичко останало, разказано в песните й Sodade, Carnaval De Sao Vicente, Cabo Verde, Rotcha, Mar de Canal и може би най-популярната Besame Mucho, която въпреки умората си изпя на бис за развълнуваната и станала на крака публика.

За прекрасната, задушевна атмосфера на концерта допринесоха още музикантите на „Кралицата на морна”, както още наричат Сезария.

В полумрака, обвити в дим, те свиреха на саксофон, виолин, китара, банджо, перкусии и екзотичния инструмент, наподобяващ малка китара – Cavaquinho.

Разбира се, плътният меланхоличен глас на Сезария Евора бе акомпаниран и от пианото, до което бе разположена кабаретната масичка с алкохол и цигари.

След като разказа удивителната си история на българската публика и изпя две песни на бис, Сезария си тръгна от сцената, така както се появи – незабелязано, тихо и спокойно.

Дали поради умората, или заради напредналата си възраст, певицата бе пестелива откъм емоции и думи.

Босите й нозе, димящата цигара, чашата бяло вино и прекрасната музика обаче направиха така, че никой не ще забрави нейната история – историята на удивителната Сезария.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase