Колкото и да са далеч, панамците приличат на българите отпреди години, "когато общувахме много по-непринудено помежду си и познавахме всичките си съседи". Такива са наблюденията на Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение Pozor - известни у нас най-вече с показването на филми от Близкия Изток до скандинавските страни. В промеждутъците между организирането на фестивали като "Sofia MENAR, "Късо съединение", "Северно сияние", двамата пълнят раниците си и тръгват колкото се може по-надалеч. Тръгват почти без багаж, с дрехи, които да изхвърлят по пътя, за да имат място за сувенири. Избират си места, които не са туристически, като Йордания, Иран или Албания. Обиколили са завидния брой от 57 държави. Имат няколко условия – да не си правят предварителни планове и да не ходят на места, пълно с туристи. За последното си пътуване из Централна Америка, за Бачата - музиката, която слушат в Панама, за местните хора, за приятелствата и приключенията, разказват двамата пред Dnes.bg.

В колко страни за по месец сте гостували?

При нас февруари е месецът за голямото годишно пътуване. Тази година успяхме да прекосим Централна Америка. Тръгнахме от Панама и след това продължихме през Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Салвадор, Гватемала и Белиз. Миналата година пък изследвахме Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Лаос. Условието е едно – там, където отиваме да е лято.

Разкажете как избирате местата, които да посетите и каква е предварителната подготовка?

Време за подотовка почти няма, защото за нас декември и януари са най-натоварените месеци от годината. Пътуваме без предварителни резервации, действаме на място, както с нощувките, така и с транспорта. Имаме някакъв ориентировъчен план кои места трябва да видим на всяка цена и оттам нататък допълваме на място, според препоръките на местните или на други пътешественици, които срещаме по пътя. Избираме си държавите спрямо сезона, който е там. Не обичаме да ни е студено, затова зимно време все извън Европа ни влече.

Как знаете с колко пари да заминете?

Не знаем. Обикновено имаме някакви налични пари, с които да стартираме пътуването и след това вече разчитаме на картите. Не носим много пари с нас, това е условие, което всеки пътуващ редовно спазва – взимаш толкова, колкото ти е необходимо, за да изкараш следващите 5 дни. Преди години свършихме всякакви финанси в Йордания, нещо не си бяхме разчели бюджета из Близкия изток, ама затова са приятелите – изпратиха ни.

Защо избягвате туристическото и какво цените в новите места – да усетите всекидневието на хората, храната, политиката...

Когато веднъж си попаднал на места, които не са туристически, започваш да се стремиш да посещаваш все повече непознати кътчета, където хората около теб са местни. По време на пътуването из Централна Америка най-много се зарадвахме на Хондурас. В пътеводителя съветваха да си нащрек през цялото време – да не ползваш местния транспорт, да не ходиш вечер по улиците, да внимаваш като теглиш пари от банкоматите... При нас нещата така се стекоха, че нарушихме всички тези предупреждения. Замръкнахме в едно градче, където други туристи, освен нас, нямаше. Това беше първата спирка след като бяхме напуснали Никарагуа и нямахме местна валута. Градчето беше малко и въобще нямахме представа къде може да се намери банкомат, а бяхме много гладни и трябваше да изтеглим пари. И започнахме да питаме местните, които ни упътиха. В един момент половината град знаеше, че са дошли някакви объркани чужденци, които търсят банкомат. На следващия ден пък се качихме на една маршрутка с местни, в която се бяхме наблъскали 30 човека, а тя беше с 12 седящи места и всички си бяхме много близки. И така за нас Хондурас беше голямата изненада на това пътуване, нямаше го отрицателния облик, който навсякъде преследва тази държава, хората са много добронамерени, радват се на малцината чужденци, които се спират в страната им и по всякакъв начин помагат, за да си изкараш добре там.

А сега малко повечко за Централна Америка. Кое беше най-изненадващото за вас, кое бе най-трогателното, най-трудното и най-хубавото?

Изненадващото бяха хората, които са много открити и общителни. Ние не говорим испански, те пък не говорят никакъв английски. Ама през цялото време си комуникирахме. Там като се качиш в градския транспорт и веднага започваш да си говориш с човека до теб. Никой не си вади телефона, както правим у нас. В Сан Салвадор трябваше да пресечем един широк булевард, по който потокът от коли не спираше. И изведнъж шофьорът, който беше в платното до нас спря, направи знак на шофьора в съседното, който също спря и направи знак на следващия шофьор и изведнъж виждаш четири спрели коли, които те чакат да минеш. Беше изненадващо и много приятно. В Коста Рика пък отидохме във ферма за пеперуди. Първо минаваш едночасов маршрут с гид, който ти обяснява как се отглеждат пеперудите и след това цял ден може да си прекараш в градините. Няма такава красота! Ходиш си и около теб летят огромни сини пеперуди, сядаш на някоя пейка и виждаш как до теб няколко пъстроцветни създания се опитват да кацнат на ръката ти... А най-трудното беше завръщането в България, когато от 30 градуса попаднахме на отрицателните температури у нас.

Какво си взимате от всяка дестинация – купувате ли го, или откривате?

Натрупаните спомени са най-ценният подарък от всяка дестинация. Водим си подробен дневник по дати какво ни се е случило. Иначе Здравко си купува по една чаша от всяка държава, което понякога е доста натоварващо, като имате предвид, че пътуваме само с ръчен багаж. Като се върнахме от Централна Америка в едната от раниците имаше 7 чаши увити в разни дрехи, за да не се счупят.

Създавате ли интересни запознанаства?

Винаги срещаш интересни хора по пътя. Повечето познанства си остават някъде по пътя. Но се случват и такива, които преминават в приятелства. Гостували сме на хора, които сме срещнали по пътя.

Кое е нещото, което доближава панамците до българите и другото, което най-много ги различава?

Храната, която консумираме е доста близка – и там без месо не се сяда на масата. Обаче пушат много по-малко и пият предимно бира. Иначе хората там по-скоро напомнят на българите отпреди години, когато общувахме много по-непринудено помежду си и познавахме всичките си съседи. Там, ако попиташ някой и той не може да ти отговори, веднага започва да пита околните, за да ти помогне, при нас вече не е така, ако не знаеш нещо, просто си отминаваш.

Разкажете за бачата – местната музика в Панама.

Кралете на бачатата са "Авентура". Преди години и тук бяха популярни с Obsesion. Те всъщност не съществуват вече, ама явно парчетата им са "вечни-златни хитове". Не са ни по вкуса, ама там се вписват в пейзажа. Качваш се в маршрутката и вътре младежите дружно си припяват някое "мазно" латино парче и това си е част от атмосферата.

Какви съвети ще дадете на хората, които подхващат подобни пътешествия като вашите?

Да не правят предварителни планове как точно ще прекарат екскурзията си. Набележете си някои основни точки и оттам нататък се оставете в ръцете на местните. Те винаги ще ви покажат места, които ги няма в пътеводителите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• панама
• Ангел Хаджийски
• Здравко Григоров