Вече трети ден любителите на операта и всички, които обичат предизвикателствата на режисьора Пламен Карталов, стискат палци да не вали във времето между 20 и 23 часа. Така ще е и довечера. Новата кокетна лятна сцена, построена в доскорошния военен обект – парка на Военната академия, стана привлекателно място и тема за разговори сред софиянци. Тези с предварително купени билети за „Лакме” от френския композитор Лео Делиб поемат по пътеката, осветена с гирлянд от малки лампички. А доста преди началото на спектакъла обикновено се изсипва и тълпа, търсеща билети. „Свърших ме ги! Всички места са продадени!” е отговорът на касиерката.

Пламен Карталов:

Кои са различията в предизвикателствата тук – сцената в парка на Военната академия, и в Търново на хълма Царевец?

Великотърновската сцена има едни предизвикателства и уникалност –  предполага монументалност, големи, широки платна по вертикала и хоризонтала в сценичното пространство. Историческо място, което често пъти изисква и батални сцени на живо, както се снима филм. Мястото на сцената при Военната академия е много по-интимно, концентрирано, театрално. Самата атмосфера в тази прегръдка на парка дава условия за психологически мизансцени, за много по-съсредоточена игра, така че двете места са напълно различни. Спектакълът е адаптиран в естествена среда и нищо не губи. Не правим целия декор, а редукция – отказал сам се от всичко, свързано с чиги и механизация. София има нужда от постоянна лятна сцена, което вече е успех и стана благодарение на Столична община, Военната академия и Софийската опера.

За оперния спектакъл една от основните трудности е спойката оркестър-сцена, как го осъществявате?

Диригентът Паликаров се справя блестящо с оркестъра на Софийската опера. Солистите, хора и балета са отлични и в тази спойка нямаше никакви проблеми. Актьорският състав е същият. Имаме само двама дебютанти – Станислава Иванова, в ролята на Лакме (за първи път) и  Александру Бадеа (видяхме го и в „Дон Карлос”, Летен фестивал Сцена на вековете, на крепостта Царевец)  – тенор от Виена в ролята на Джералдо. Избрани са според спецификата и партитурата на автора с конкурс още в края на миналия сезон.

Как се проявиха домакините от Военната академия към вас като техни гости?

Имаме пълното гостоприемство от страна на Военната академия – ген.-майор Георги Георгиев, на пиара майор Вълева. Столичната община изцяло подкрепя и финансира проекта, който е в рамките на нашите редовни спектакли.

Григор Паликаров - диригент:

Основен проблем при спектаклите на открито е комуникацията оркестър-певци-задкулисни пространства как се справяте?

И тук стои този въпрос. Бях скептик по отношение на пълната липса на озвучаване. В интерес на истината – сцената е акустична, чува се. Проблемите възникват, когато се играе на високо ниво – има голям мост във второ действие – и певците са горе, защото гласът им минава много над мен, а трябва да ги следя. Имаме и доста моменти зад сцена. Решили сме го с т. нар. подзвучка, както е в театъра – микрофон пренася звука на оркестъра отзад. Имаме и монитор за зрителите. За чуваемостта нямам притеснения. „Лакме” е писана за малък глас – колоратурен сопран, а цялата партия, без арията на звънчетата, е написана доста ниско. Оркестрацията е достатъчно прозрачна, има много малко проблемни места за постигането на хубав баланс. Операта би трябвало да си звучи сама.

„Лакме” не беше правена в България от 1926 г. Всички ние – певци, оркестър, хор и аз като диригент я правим за първи път. И Дияна Василева, и Георги Султанов са работили партиите си с мен. Не се играе толкова много, макар че е лирична, слушаема. Спецификата на действието, развива се в голяма част на открито в Индия, върви за откритото пространство тук. А пък за режисьора Пламен Карталов, оперите на открито са запазена марка.

Христо Ангеличин – зам.-кмет на Столична община:

Кое ви провокира да направите открита сцена в София?

Няма конкретен повод да се провокираме от хубави неща, в този смисъл съм непрекъснато провокиран. Това е световна практика, от която България и София не трябва да прави изключение от целия културен елит. Опитваме се да осъществяваме неща, които хората отдавна са реализирали. Ние трябва да станем част от тази културна програма. 

Как се справихте с финансирането?

Необходимите пари, за да се случи това, което виждате са 50 000 от Общината, дойдоха от икономии. Останалото е от самата Опера и от нейния бюджет. За Деня на София бяха предвидени 140 000 лева, които ние намалихме наполовина, т.е. бюджетът тази година е 70 000 лева. Винаги, когато има желание, може да се преразгледа дори готов бюджет, какъвто заварих, и да се оптимизира.

Случаен зрител,  лекар:

Вдъхновен съм! Това, което видях е класно и енергийно! Природа и естествени гласове. Тук съм с моите родители. Аз съм млад, но те също не са гледали оперите на площада на режисьора Пламен Карталов, а и не можахме да стигнем до фестивала Сцена на вековете в Търново. Гледах „Лакме” в Операта, но преживяното тук ме кара да мисля, че високостойностно изкуство може да се прави навсякъде. Жалко за лошото отношение към музикантите и певците, което ни залива напоследък. Те не го заслужават, а и ние – публиката, искаме да имаме повече оперни спектакли и концерти.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• опера
• Пламен Карталов