ЕС се движи към по-етническо, затворено и ксенофобско разбиране за "европейството"

Моделите на гласуване и данните от социологическите проучвания от миналата година показват, че ЕС се движи към по-етническо, затворено и ксенофобско разбиране за "европейството", което в крайна сметка може да предизвика същността на европейския проект, според голям доклад.

Докладът, изготвен от Европейския съвет за външни отношения (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF), идентифицира три ключови "слепи петна" в целия блок и твърди, че тяхното пресичане рискува да подкопае или радикално промени настроенията в ЕС.

Докладът, споделен ексклузивно с The Guardian, твърди, че очевидната "белота" на политиката на ЕС, слабата ангажираност на младите хора и ограниченият проевропеизъм в Централна и Източна Европа могат да оформят европейски настроения, които са в противоречие с първоначалните основни ценности на блока.

"Марио Драги доминира разговора в Брюксел, като фокусира умовете върху необходимостта от съживяване на икономиката на блока, която губи конкурентното си предимство", казва Павел Зерка, автор на доклада и старши сътрудник по политиката на ECFR. "Но ако икономиката е двигателят на ЕС, тогава "европейските настроения" трябва да се разглеждат като негово гориво. И това, което в момента се случва с европейските настроения, изисква спешно внимание - в противен случай рискуваме да останем без гориво или да работим с мръсно гориво."

Зерка определя "европейското чувство" като чувството за принадлежност към общо пространство, споделяне на общо бъдеще и присъединяване към общи ценности, които той идентифицира като универсализъм, равенство и секуларизъм – и твърди, че те са все по-оспорвани.

Въпреки една година на войни и избори, докладът – базиран на анализ на данни и изследвания от социални и политолози в цяла Европа и трети по рода си – казва, че анкетите постоянно показват, че голям брой граждани в почти всяка държава-членка на ЕС продължават да се доверяват на блока, оптимисти са за бъдещето му и се чувстват привързани към него.

В него се казва, че силното европейско настроение се доказва и от сравнително високата избирателна активност от 51% на тазгодишните избори за Европейски парламент и от факта, че огромното мнозинство от 27-те национални правителства остават проевропейски като перспективи и политика. Въпреки това се има нарастващ брой хора, които се чувстват "изключени", "разочаровани" или "незаинтересовани" от ЕС, по-специално цветнокожи и мюсюлмани, хора в Централна и Източна Европа и млади избиратели, които съответно смятат, че е "твърде бял" и "твърде западен".

Цветнокожите европейци са били изложени на огромен прилив на ксенофобски разкази след атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври, се казва в доклада, като мюсюлманите често се чувстват отчуждени от подкрепата на много правителства за Израел.

Първите места на крайнодесните партии на европейските избори във Франция, Италия, Белгия, Австрия и Унгария и силните резултати в Холандия и Германия също подхраниха рязкото нарастване на антиимиграционния дискурс.

Докладът цитира дебат в Германия относно крайнодесния план за депортиране на търсещи убежище и германски граждани от чужд произход, използването на антимюсюлмански тропи от лица като AfD и италианската "Лига" и постепенното навлизане на "ксенофобски мироглед".

Той също така отбелязва "ограниченото разнообразие в европейските институции" посочвайки, че едва 3% от членовете на ЕП са от расови и етнически малцинства, срещу 10% от населението на ЕС, и че много страни не успяха да излъчат кандидати, които не са бели.

"Белотата" на Европейския парламент се откроява на фона на... европейските футболни първенства, летните олимпийски игри или конкурса за песен на Евровизия“ – въпреки крайнодесните реакции срещу, например, певицата Ая Накамура", пише Зерка.

Хладкият проевропейски дух в Централна и Източна Европа също предизвиква нарастваща загриженост, се казва в доклада, като избирателната активност на европейските избори е под 40% в седем от 11-те страни в региона, отразявайки охладнял ентусиазъм.

Данните показват, че някои централно и източноевропейци са разочаровани от действителните ползи от членството в ЕС, докато изборните резултати в страни като Словакия, Чешката република и Хърватия показват нарастващо нормализиране на евроскептицизма.

По същия начин, въпреки че проучванията постоянно показват, че по-младите избиратели са по-проевропейски и толерантни от по-възрастните поколения, младите хора показват ограничен интерес към европейските избори и, когато гласуват, често го правят за радикалната десница или левица.

AfD зае второ място сред младите германски гласоподаватели на тазгодишните европейски избори, докато в Полша радикалната дясна Конфедерация спечели гласовете на младежите с около 30%, а във Франция една трета от младите гласуваха за Националното събрание (RN).

Зерка предположи, че това отразява усещането, че не са представени от установени политически сили, които често се разглеждат като партии на "бума", и предупреди, че усещането за "безгласие" рискува младите хора да се откажат от или дори да отхвърлят ЕС.

Докладът, озаглавен "Добре дошли в Барбиленд" – намигване към откритието на Барби, че нейният дом не е утопията, за която тя си мислеше, че е – заключава, че заплахата за европейския проект е от движение към "етническо" разбиране за европейскостта, в която ксенофобията вече популярен в много столици, процъфтява безконтролно в "езика, политиките и перспективите на политиката на ЕС".

Зерка каза, че за да се противопоставят на предизвикателството, партиите трябва спешно да диверсифицират своята база за гласуване и членство. Държавите могат да последват Австрия, Белгия и Германия, като намалят възрастта за гласуване, а политиците трябва да обсъждат много повече с младите хора.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase