В деня, в който новият стар Председател на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обяви избраните от нея нови еврокомисари, буквално в последната минута на мандата на досегашните висши еврочиновници, беше предложено приемането на Препоръка на Съвета за среда без дим и без аерозол. Най-значимата препоръка на Комисията ли е това, без която не би могъл да приключи стария й мандат, или пък напротив – от онези, маловажните, които обикновено остават за накрая? Предстои да разберем, след като се разгледа от ЕС страните.

Проектът на Комисията за Препоръка на Съвета за среда без дим и аерозол има за цел да предпазва от вторичен тютюнев дим, произхождащ от пушенето на горими тютюневи изделия, като цигарите, и от вторични аерозоли, произхождащи от употребата на новите негорими продукти, като нагреваеми изделия и електронни цигари.

В документа Комисията съветва дължавите-членки да засилят защитата на непушачите и непълнолетните по два начина:

На първо място: те да бъдат защитени от вторичния цигарен дим, не само на закритите обществени места, но и на множество открити такива. България вече е забранила тютюнопушенето на спортни мероприятия, на детски площадки, около басейни и други места на открито. Но Комисията смята, че трябва да се обхванат още тераси, дворове и други открити площи на ресторанти и кафенета, както и автобусните спирки и дори кътовете за пушене на работните места, които са на открито.

На второ място: те да бъдат защитени от вторичните аерозоли, които се образуват при употреба на продукти с нагряване на тютюн или течности, като целта тук е  по-скоро да има осъдителен характер към тяхната употреба, като цяло.  

Комисията ясно формулира и третата си цел: косвено да се подкрепи «денормализацията» на каквато и да е употреба на тютюн или продукти, несъдържащи тютюн. В документа се подчертава, че от 2009 г. досега борбата е била с цигарите, но след появата през 2015 г. и разпространението на алтернативите с нагряване, макар и само около 2% от гражданите в ЕС да ги използват - в сравнение с около 23% на тютюнопушенето, европейските чиновници препоръчват на държавите-членки да реагират и срещу новите продукти.

Това се прави, въпреки че Консултативният комитет на Европейската комисия, известен като Научен комитет по здравеопазване, околната среда и възникващите рискове (SCHEER), стигнаха до заключението, че има слаби до умерени доказателства за рискове от респираторни, сърдечно-съдови и канцерогенни увреждания поради излагане на вторичен аерозол от електронни цигари.

Признава се също така, че докато непрекъснатото развитие на текущата доказателствена база ще продължи да се следи, преразглеждане на Препоръката на Съвета с включване на нови продукти е оправдано, с оглед осигуряване на по-високо ниво на защита на общественото здраве, което на езика на еврочиновниците се нарича «подход на предпазливостта».  Като аргументи те изтъкват също и, че употребата на бездимните устройства и електронните цигари имитира тютюнопушенето и е възможно последващо преминаване към пушене на цигари, което е доказано най-опасната форма на тютюнева употреба.

По отношение на идеята за забрана на пушенето навън, Комисията се позовава на данни от Евробарометър 2024, което отчита, че  42% от респондентите са посочили, че са ставали свидетели на пушене на цигари на детски площадки и места, предназначени за деца, а 49% са виждали употреба на електронни цигари или тютюн за нагряване на такива места.

Голямото предизвикателство пред държавите-членки, обаче, е, контролът и спазването на забраните. Комисията се ангажира да приложи мерки в тази посока – да увеличи колаборацията и обмена на добри практики между страните, да подготви обучителни инструменти за прилагащите законовите забрани и, не на последно място, да засили извършването на научни изследвания за аерозолите от новите изделия, които да помогнат за сравнителни анализи с добре познатият състав на тютюневия дим от цигарите. Докато се генерират повече научни данни, Комисията предлага да се приложи подхода на предпазливостта. Дали този подход е най-подходящият, ще бъде оценено тогава, когато се натрупат достатъчно научни доказателства.

В своя анализ на събраните данни от гражданите по време на обществената консултация, Комисията разкрива, че макар индустрията да е категорична, че новите бездимни алтернативи на цигарите да носят по-ниско ниво на излагане на вредни вещества, голяма част от представителите на тютюневия бизнес са подкрепили забраната за всички видове изделия на открито на онези места, които са предназначени за деца. От развлекателната индустрия са разделени по темата, като част от тях разбират нуждата от предпазване на своите служители от излагане на дим или аерозоли, но от друга страна те са загрижени за загубата на клиенти в техните заведения, както и, че гостите на хотели биха могли да се насочат към използване на по-новите начини на настаняване по домове или частни квартири.

Предстои да станем свидетели дали, как и кога България ще реши да въведе промени в законодателството, макар че и настоящата забрана за тютюнопушене на закрити обществени места трудно се прилага, а камо ли за спирки на обществения транспорт или за дворове, тераси, покривни площи или други открити площи към ресторанти и заведения. Работодателите пък, които досега предоставяха възмжност на служителите си - любители на тютюна, да задоволяват тютюневия си глад на открито в почивките,  ще трябва да помислят за друг подход, неизвестен за момента.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов