Ще отиде ли светът към анархия, ако САЩ спре да е хегемон?

"Хегемон" е много дразнеща и натоварена дума, макар че гръцкият корен означава просто лидер. В световната политика терминът се отнася до свръхсила, която доминира в международната система като цяло, за добро или лошо. В нашия живот Съединените щати са били такъв хегемон. Сега обаче изглежда, че относителното глобално влияние на Америка намалява, тъй като други сили се издигат. И това ще има далечни последици за световната политика и въпросите на войната и мира.

Случи се така, че наскоро се преместих в това, което един колега сполучливо нарече щаб на хегемона - това е Вашингтон, окръг Колумбия. Това е идеалното място за изследване на този голям въпрос за американското лидерство, което възнамерявам да направя в няколко от бъдещите си колони, пише в свой анализ Андреас Клут..

Наистина ли силата на САЩ намалява, или просто така изглежда? Дали САЩ, които ще участват в президентските избори през следващата година, изобщо искат да останат хегемон? Или пък на американците им е писнало да защитават този изтерзан режим, наречен нелепо "международен ред, основан на правила"? И не на последно място, трябва ли светът да се стреми към американския упадък или към продължаващо превъзходство на САЩ?

Последното зависи до голяма степен от това в коя част на света се намирате. Ако сте в Пекин, американската хегемония не би могла да приключи достатъчно бързо за вас, защото смятате, че Китай трябва да си възвърне полагащото му се място като своеобразно Средно кралство в световните дела. Ако сте в Талин, Естония, искате САЩ да останат силни и ангажирани, защото осъзнавате, че американското присъствие в Европа вероятно е единственото нещо, което стои между вас и ново подчинение на Кремъл в определен момент.

Но хегемонията отива далеч отвъд това кой кого може да защитава срещу какъв агресор. В крайна сметка става въпрос за това кой определя и налага правилата на системата като такава - регулирайки всичко от паричните потоци до търговията и корабоплаването в открито море. Специалистите наричат тези многостранни норми "обществени блага", защото на теория те са от полза за всички държави, особено за по-малките.

От 70-те години на миналия век, когато американският икономически историк Чарлз Киндълбъргър започва да работи върху популярна теория в международните отношения, се твърди, че е необходим хегемон, който да поддържа такива правила, за да има изобщо някакъв ред и стабилност. Когато това не се случи, международната система се връща към състоянието си по подразбиране, което е анархия - тъй като светът, за разлика от една нация, не може да има едно-единствено правителство с монопол върху законното насилие.

По тази логика светът е бил относително стабилен по време на Pax Britannica през XIX в., когато Обединеното кралство е управлявало парични институции като златния стандарт, поддържало е търговските пътища, отворени с флота си и т.н. Разбира се, това не означава, че епохата е била непременно приятна, дори или особено за хората, които британците са колонизирали. Просто е била по-подредена, отколкото би била в противен случай.

Този несъвършен ред отстъпва място на хаоса след Първата световна война, когато Великобритания вече не е в състояние, а Америка все още не желае да бъде хегемон. След Втората световна война обаче САЩ се активизираха и възстановиха стабилността, поне в рамките на капиталистическия свят. Благодарение на институции като Международния валутен фонд и Световната банка и съюзи като НАТО, този воден от САЩ (и невинаги миролюбив) режим беше нескромно наречен Pax Americana, напомняйки за древния Pax Romana.

Почти веднага след като "теорията за хегемонистичната стабилност" се превърна в мейнстрийм, други политици и учени, особено тук, в щаба на хегемона, започнаха да се тревожат, че моментът на Америка като световен лидер вече отминава. Може би това се дължеше на "прекомерното разрастване на империята", на намаляващия дял на Америка в световната икономика или на нещо друго. Но съобщенията за смъртта на хегемона са били силно преувеличени толкова често, че трябва да сме предпазливи да отписваме САЩ твърде рано.

Относителният дял на Америка в световното производство намалява. От друга страна, кой знае колко е необходимо, за да бъдеш хегемон?

Като разказ за международните отношения, хегемонията също има конкуренция. Традиционните реалисти, които разглеждат дългата история, настояват, че обикновено не лидерството на една сила, а по-скоро балансът на силите запазва реда. Либералните интернационалисти продължават да вярват, че държавите могат да си сътрудничат дори при отсъствието на хегемон. А марксистите имат своя собствена нишова теория за хегемонията.

Хегемонията, упражнявана от САЩ от 1945 г. насам, най-добре обяснява относителната стабилност на "свободния свят" през тази епоха - определяна като нарастващ просперитет и свобода за мнозина, макар и за съжаление не за всички, както и отсъствието - засега - на нова световна война.

Въпреки това факт е гневът на голяма част от света, и особено на Глобалния юг, насочен към САЩ. Подобно на Великобритания през XIX в., САЩ често поставят националния си интерес над този на системата, което е недопустимо за хегемоните. Освен това САЩ са лицемерни, като се представят за глобален защитник на демокрацията, но спорадично подкрепят преврати на репресивни диктатори - тази седмица се навършват 50 години от този в Чили, в който Централното разузнавателно управление на САЩ има повече от лек принос. Понякога Вашингтон се застъпва за националния суверенитет на други държави, както в Украйна. Друг път го нарушава грубо, както в Ирак през 2003 г. В качеството си на хегемон Америка трябва да действа като кредитор от последна инстанция, за да предотврати масови фалити на световни банки; вместо това понякога тя изнася финансови сътресения към света, както през 2008 г.

Но си задайте два въпроса. Първият е дали светът не би се чувствал по-добре, ако замени хегемона с друг. Като се имат предвид предпоставките в областта на икономическата, технологичната, военната и ядрената мощ, в обозримо бъдеще това може да бъде само Китай. Съмнявам се, че много хора извън границите му биха избрали Китайската комунистическа партия за пазител на международната система и нейните правила.

Непосредственият въпрос тук, в щаба на хегемона, е дали САЩ изобщо искат да запазят ролята си на хегемон. Отговорът може да стане ясен по време на изборите през следващата година.

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase