Само много смелите или много глупавите биха се осмелили да застанат между хърватин и неговото кафе.

Докато се разхождате по улиците на столицата Загреб, дори и през зимните месеци ще видите, че тротоарните кафенета са претъпкани с пиещи капучино местни жители.

Но в началото на Нова година някои откриха, че любимата им напитка вече идва с горчив привкус.

Хърватия прие еврото като своя валута на 1 януари, десетилетие след като стана най-новият, и все пак най-скорошен, член на Европейския съюз.

Премахването на куната накара много хървати да вярват, че кафенетата, както и търговците на дребно и доставчиците на услуги се възползват, като повишават цените си.

От началото на годината местните медии са пълни с критики относно повишаването на цените. А анкета сред хората на централния площад в Загреб потвърждава ужаса.

"Много е объркващо", казва Вина пред BBC, докато нейните приятелки Моника и Тонка кимат в знак на съгласие. "Изглежда по-евтино, но всъщност е много скъпо. Току-що платихме шест евро за две кафета и кола - бях шокирана."

Друга местна жителка, Живана, се чувства почти по същия начин. "Всички тези покачвания на цените започнаха през юни", казва тя. "Сега е в светлината на прожекторите и е още по-лошо. Не сме доволни от правителството и начина, по който се справиха със ситуацията."

Противоречието е толкова ожесточено, че правителството на Хърватия почувства, че трябва да се намеси. То свика търговците на дребно на срещи, за да ги предупреди, че няма да толерира неоправдани скокове на цените. Бизнесът обяви, че е възмутен от правителството, което петни репутацията му.

Но властите ясно усетиха, че не могат да си позволят еврото да се превърне в синоним на скрито печалбарство. Правителството нареди на търговците на дребно да гарантират, че цените не са по-високи от нивото им на 31 декември.

Държавните инспектори се нахвърлиха върху нарушителите, завеждайки дела срещу почти 200 непокорни търговци на дребно в рамките на седмица.

Има, разбира се, и хора, които смятат, че големият хърватски спор за кафето е просто много допълнителна пяна. Докато работи с машината за еспресо в бар на оживения Площад на цветята в Загреб, барманът Лука казва, че подозира, че хората се карат за нищо.

"Показвахме цените си в евро преди да влезе еврото", обяснява той. "Сега казват, че е твърде скъпо, но цената е същата, както беше преди Нова година."

С целия шум около повишенията на цените - независимо дали са реални или въображаеми - би било лесно да забравим защо Хърватия избра да се присъедини към еврозоната. Всъщност тя се ангажира с членство в единната валута като условие за присъединяване към ЕС през 2013 г.

Други държави-членки показаха, че ангажиментът е едно, но реалното приемане на еврото е съвсем друг въпрос. Съседната на Хърватия Унгария първоначално имаше план да премахне форинта през 2007 г. Но 16 години по-късно тя остава твърдо извън еврозоната.

Полша, Румъния, Швеция и Чехия са теоретично задължени да приемат еврото. Но никой няма планове да го направи. Само България изглежда ще се присъедини към единната валута през 2024 г.

Това прави решимостта на Хърватия да изпълни критериите за конвергенция на еврото да изглежда още по-впечатляваща. Той отразява стабилността на множество фактори - инфлацията в страната, бюджетния дефицит на правителството, съотношението дълг/БВП на страната и дългосрочните лихвени проценти след присъединяването й към ЕС.

Стабилността на обменния курс беше почти даденост, като се има предвид, че при създаването на националната си валута през 1994 г. Хърватия обвърза куната с германската марка. Обвързване на еврото последва през 2002 г.

Управителят на Националната банка на Хърватия Борис Вуйчич казва, че всичко това означава, че неговата страна, нейните предприятия и нейните хора са били изключително добре подготвени за приемането на единната валута.

"Хърватия вече беше силно евроизирана", отбелязва Вуйчич. "Корпоративните, държавните и домакинските дългове вече бяха деноминирани в евро или свързани с евро. Сега всички приходи са в същата валута като дълговете."

Далеч от това да предизвика повишаване на цените, главният банкер на Хърватия вярва, че ангажирането с единната валута е спестило на страната от най-лошата инфлация, която удари страните извън еврозоната през последната година.

"Можете да видите, че въздействието на кризата беше много по-слабо в случая с Хърватия, тъй като пазарите вече оцениха факта, че влизаме в еврозоната", отбелязва Вуйчич.

Сега хърватските фирми очакват с нетърпение тласък от еврото, което съвпадна с членството на Хърватия в Шенгенското пространство без граници. Последното значително улеснява живота на европейските туристи, пристигащи в страната с кола или автобус, тъй като вече няма да се сблъскват с безкрайни опашки на граничните пунктове. А приемането на еврото означава, че посетителите няма да се налага да се борят с измамните обменни курсове в чейндж бюро.

В резултат на това се очаква туристическата индустрия на Хърватия, която допринася около една пета от БВП на Хърватия, да получи тласък.

Дубравко Михолич, съветник на Хърватския национален туристически борд, следи коментари в туристически уебсайтове в страните, които изпращат най-много туристи, като Германия и Австрия. "Казват, че е страхотно, най-накрая няма да се налага да сменяме пари", споделя той.

Експертите също така прогнозират полза за хърватските износители, като единната валута елиминира последния останал източник на напрежение в трансграничната търговия в рамките на ЕС.

"За по-малко от десетилетие членство в ЕС видяхме, че износът на стоки се е увеличил повече от два пъти", казва Горан Сарававанга, главен икономист на Хърватската търговска камара. "Сега компании извън еврозоната, които обмислят да се установят в Европа, гледат към 20 страни, а не към 19. Вече сме добри в логистиката поради нашата география. Сега без допълнителните разходи, благодарение на Шенген и еврото, има тласък там.“

Ако прогнозите са верни, ползите трябва да станат ясни през следващите няколко години. Но засега хърватските потребители остават по-загрижени да не поемат удари по джоба докато свикват да носят новата валута.

Те вече не могат да използват куната. Но търговците на дребно все още трябва да показват цените в стари пари до края на годината, за да уверят клиентите, че въпреки че деноминацията може да се е променила, стойността остава същата.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Еврозона
• Шенген
• Хърватия
• евро
• кафе
• високи цени
• куна