Снимка: БГНЕС

Президентът на Литва заяви, че страната му трябва да увеличи разходите си за отбрана до 3% от БВП, за да може да приеме много по-голям брой войски на НАТО преди срещата на върха на НАТО, на която ще се обсъжда как да се противодейства на нарастващите заплахи за сигурността, породени от руската инвазия в Украйна.

Съюзниците от НАТО остават разделени по въпроса за разполагането на войски и допълнително въоръжение, което трябва да бъде базирано, като източните държави, които са по-близо до Русия, се стремят към по-големи постоянни подкрепления на своя територия, въпреки че може да нямат инфраструктурата, която да ги приеме.

Понастоящем Германия командва отряд на НАТО от около 1700 военнослужещи в Литва, който беше подсилен непосредствено след нахлуването на Русия през февруари.

Преди срещата на върха на НАТО следващата седмица в Мадрид Берлин се съгласи да отдели бригада с бойна готовност от около 3000 военнослужещи, която може да бъде разгърната бързо за защита на Литва, ако се наложи.

С течение на времето тя може да бъде разположена в балтийската република с население от 2,8 млн. души, заявиха на 7 юни президентът на Литва Гитанас Науседа и германският канцлер Олаф Шолц.

В интервю за Ройтерс тази седмица Науседа заяви, че се надява Литва да може да приеме бригадата до 2027 г., но само ако похарчи стотици милиони за изграждане на военни съоръжения за нейното настаняване.

Още по темата

"В инфраструктурно отношение не сме готови да разположим в Литва подразделение с размерите на бригада, защото тук няма инфраструктура за настаняване. Надявам се, че до 2027 г. ще бъдем готови", каза той в сряда.

"Става дума за стотици милиони евро за тази цел. А това е и сериозна сума, която ми позволява да говоря за необходимостта от постигане на 3% разходи за отбрана през следващите години."

Литва е заделила за отбрана през следващата година 1,5 млрд. евро - 2,52% от брутния вътрешен продукт на страната с население 2,8 млн. души.

Другата балтийска република Естония очаква на срещата на върха на НАТО да бъдат определени допълнителни части за нейната отбрана, но те няма да бъдат базирани на нейна територия, заяви министър-председателят Кая Калас пред "Ройтерс".

"Имаме няколко жилища (за войниците), но, разбира се, трябва да инвестираме повече. И затова, като се има предвид нашата големина, мисля, че решението е част от войските да бъдат разположени на друго място."

Коментари Напиши коментар

15

Анонимен

преди 1 месец

Прибалтийските русофобски джюджета са измиращи държавици с по 1.5 милиона застаряло население и около 50 процента руснаци. Така че е неизбежно да бъдат денацифицирани. Но това след 10-15 години ще го правят превъзпитаните украинци.

14

Анонимен

преди 1 месец

абе ес и сащ трепери от раша наша вие сте тръгнали да си гоо мерите с русия браво на пуделчето е голям герой уме да ***

13

Анонимен

преди 1 месец

Колкото и да се въоръжават няма да им помогне изобщо ако Русия реши да ги разкости. Това което сега в украйна провежда Русия с никоя друга държава няма да бъде а ще се води само с мощни ракетни удари по всичко