Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Две трети от анкетираните българи смятат, че поддържането на цените и разходите на живот е по-важен приоритет от защитата на свободата и демокрацията. Това показват данните от пролетното проучване на Евробарометър на Европейския парламент.

Почти две трети (65%) от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е най-високият резултат от 2007 г. насам, когато този показател бе 58%. Членството в ЕС е определено като „нещо добро“ от мнозинството от гражданите във всички държави членки с изключение на Гърция и Словакия, където повече респонденти го определят като „нито добро, нито лошо“. В сравнение с последното проучване на Парламента, проведено в края на 2021 г., резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето държави, особено в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), докато в България се отчита лек спад от 2 процентни пункта (47%).
 
Към настоящия момент 52% от европейците имат положителна нагласа към ЕС и само 12% отрицателна. Наблюдава се увеличение от 3 процентни пункта при положителните нагласи в сравнение с проучването от ноември-декември 2021 г. и в същото време това е най-добрият резултат в рамките на проучванията за Европейския парламент от 2007 г. насам. Националните резултати по този показател варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината анкетирани имат положително виждане за ЕС (49%), което представлява спад с 2 процентни пункта спрямо края на 2021 г., като отрицателни нагласи са изразили 20% от респондентите.
 
Неотдавнашните събития също така формираха вижданията на европейците за други големи участници на международната сцена. Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци, което представлява спад от 20 процентни пункта в сравнение с 2018 г. (30%), когато този въпрос беше последно зададен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В сравнение европейците имат по-положителна нагласа към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от САЩ с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока положителна нагласа към Обединеното кралство (62%), но нагласите им към останалите геополитически субекти се различават съществено. Почти всеки втори българин оценява Русия (49%) и Китай (50%) положително към настоящия момент, като преобладаващата оценка спрямо САЩ е отрицателна (53% отрицателна срещу 40% положителна).
  
Повечето граждани възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане непроменен. Само около една трета от респондентите не очакват промени в начина си на живот (37%). В България над две трети от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен (71%), като едва 25% не очакват промени. Проучване, публикувано миналата седмица от Европейската комисия, показва, че осем от десет респонденти в Европа са съгласни с налагането на икономически санкции на руското правителство (80%), както и на руски компании и физически лица. Мнозинството от гражданите в 22 държави членки одобряват отговора на ЕС на руското нашествие в Украйна.
 
Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%). В България почти двама от трима респонденти заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички държави членки. Независимо от негативите, 59% от европейците считат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори това да се отрази на цените и разходите за живот, което се определя като ясен знак за европейска устойчивост и единство. В България едва 28% от респондентите смятат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават предимство на поддържането на цените и разходите за живот (70%).
 
Нарастващото безпокойство относно икономическото състояние е отразено и при определянето на политическите приоритети, върху които европейските граждани искат Парламентът да се съсредоточи: борбата с бедността и социалното изключване се споменава на първо място (38%), следвана от общественото здравеопазване (35%), където се наблюдава значителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и принципите на правовата държава (32%), като този показател на свой ред бележи ръст от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се доближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се поставя общественото здравеопазване (39%), а на трето демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа (и двете с 28%) .
 
Възприятията за войната и значението ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат Европейскиятпарламентдазащитаваприоритетно: демокрациятаотновозаемачелномястоибележиувеличениес6процентни пункта в сравнение с есента на 2021 г. (38%). Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%. За българските респонденти водещите ценности, които Европейският парламент трябва да защитава, са свободата на придвижване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността между държавите членки на ЕС и неговите региони (27%). Демокрацията и защитата на правата на човека в ЕС и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.
 
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2022 г. беше проведено между 19 април и 16 май 2022 г. сред 26 578 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Коментари Напиши коментар

482

бг

преди 50 минути

сойто иска да чака петнадесет години за жилище е двайсет за кола има избор -В северна корея има свободни места и искат мераклии да изчават тезисите на др.кимченир

481

Анонимен

преди 53 минути

До Споделямiмъчно ти за соца страдаш по белене и слънчев бряг да не си бил ндзртел садист

480

Споделям

преди 3 часа

То свободията и демокрацията ни докараха до тука. Колкото и да наричат нещата с измислени от Европа нови думи всичко е очевадно просто : Животът в бившия социалистически лагер за всички държави в него беше по-добър в материално отношение, здравеопазване, прираст, морал, образование, престъпност и култура. Някой ще каже че нямало стоки. Да нямаше излишни за живота стоки без които може и нямаше излишен избор. Това което е нужно беше всекиму достъпно. Който иска нека не ми вярва но това си е .