Европейските лидери не успяха да постигнат единодушие по общите разходи на ЕС за следващите 7 години след продължила два дни среща в Брюксел.

Те се разотидоха в петък вечер, без да могат да намерят баланс между исканията на страните донори за намаляване на разходите и настояването на държавите, които разчитат на еврофондовете, за тяхното запазване.
"Работихме много усърдно през последните дни, но днес установихме, че не можем да постигнем споразумение и че се нуждаем от повече време. Преговорите по този бюджет са много трудни, особено след Брекзит и дупката от 60-75 млрд. евро, който той отвори", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Мишел прекара нощта между четвърък и петък, както и целия ден в петък в преговори по отделно с лидерите на държавите, които междувременно преговаряха на групи.

След почти 20 часа разговори той предложи бюджет с 10 милиарда по-малък от предишното си предложение от 1,094 трилиона евро, но това се видя недостатъчно на донорите и твърде малко за останалите. Донорите - основно Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания, не приеха компромиса, дори след като беше удоволетворено искането им да получат финансови отстъпки от вноските си към бюджета и от приходите си от ДДС.

Предложението съдържаше допълнително орязване на парите за земеделие и незначително увеличение на еврофондовете, което пък не допадна на 16-те държави получателки на средства, които днес решиха да се преименуват от "Приятели на кохезията" в "Приятели на амбициозна Европа". Част от тях възразиха и срещу въвеждането на допълнителна такса за нерециклираните пластмасови отпадъци, която да се внася към европейския бюджет.

Германия се обяви против прехвърлянето на част от приходите от покупка на въглеродни емисии от замърсяващи производства в европейския вместо в националните бюджети и получи подкрепа от много страни, включително от България. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обясни, че част от страните вече са планирали приходите от емисиите в собствените си бюджети, но изрази надежда, че все пак те ще склонят с тези средства да помогнат за финансирането на Европейската зелена сделка, която се нуждае от около 1 трилион евро до 2027 г, за да успее.

Френският президент Еманюел Макрон заяви след края на срещата, че е отхвърлил предложението за бюджета заради "лошата сделка за земеделието", съдържаща се в него. Проектът предвиждаше намаляване на парите за земеделие и ангажиране на 40 на сто от средствата за екологични мерки и борба с климатичните промени.
Германия и скандинавските държави настояха за засилване на възможността на страните членки да замразяват и спират финансиране при нарушения на върховенството на закона. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че държи на условието за спиране на фондовете и че не би отстъпила от него дори страните, които не го желаят да са мнозинство.

"Нямаме друг избор, освен да продължим. За да успеем, трябва поне да опитаме", заяви Мишел след края на заседанието в Брюксел.

Лидерите прекараха заедно около 4 часа в четвъртък вечер и по-малко от 3 в петък вечер. Събирането в петък, първоначално обявено за 11 ч беше отлагано няколко пъти и се проведе с 9-часово закъснението, като времето беше използвано за преговори в търсене на компромис.

"Всички числа са на масата. Сега въпросът е политически - дали ще можем да сближим интересите на всички страни", каза Мишел, добавяйки, че с диалог ще може да се постигне споразумение. Той обаче не се ангажира със срок, кога може да се случи това и кога лидерите ще се съберат отново, за да обсъждат бюджета, който трябва да бъде приет до края на годината.

Работихме много усърдно, но днес установихме, че е невъзможно да постигнем споразумение
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• бюджет
• ЕС