Eвропейците все повече подкрепят ефективна и последователна външна политика на EС, става ясно от новия доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Изследването, озаглавено "Дайте на хората това, което искат: масово търсене на силна европейска външна политика", е написано въз основа на интервюта с 60 000 души в 14 държави-членки на ЕС. От проучването става ясно, че европейците искат ЕС да се превърне в силен, независим, неконфронтационен участник, който е достатъчно мощен, за да избегне заемането на страна или да се оставя на волята на външни сили. В потенциални конфликти между САЩ и Русия, мнозинството от избирателите в почти всяка страна биха предпочели ЕС да остане неутрален.
Разпространеното мнение, което се споделя и от много политици, че нарастването на националистическите настроения в избирателите ще доведе по-голяма нетърпимост към колективната външна политика на ЕС, се оказва остаряло, твърдят от ЕСВП. Според изследването избирателите в държавите-членки възприемат идеята за „стратегически суверенитет“ - т.е. централизиране на властта в ключови области, ако ЕС може да се покаже компетентен и ефективен.Като цяло данните сочат, че обществеността подкрепя идеята ЕС да се превърне в сплотяващ глобален актьор. Въпреки това различията между европейците и избраните от тях правителства нарастват по въпроси като търговията, бъдещите отношения на Европа със САЩ и присъединяването на Западните Балкани към ЕС.
Европейците приемат хладно идеята за разширяване на ЕС, като гласоподавателите в страни като Австрия (44%), Дания (37%), Франция (42%), Германия (46%) и Холандия (40%), са враждебно настроени към присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. Само в Румъния, Полша и Испания има подкрепа от над 30% от обществеността за всички тези страни да получат присъединяване.
Европейците искат да видят и конкретни действия, насочени към климатичните промени и миграцията. Повече от половината от обществеността във всяка анкетирана страна, освен Холандия, смята, че изменението на климата трябва да бъде поставено като приоритет пред повечето други въпроси.
Междувременно европейските избиратели подкрепят по-усърдните усилия за охрана на външните граници на ЕС, а поне половината от избирателите във всяка държава-членка подкрепят увеличаването на икономическата помощ на развиващите се страни за предотвратяване на миграцията.
Що се касае до Русия, повече от половината европейски избиратели във всяка страна разглеждат настоящата политика на ЕС в областта на санкциите като обосновано „балансирана“ или недостатъчна. Изключение правят Австрия, Гърция и Словакия. Подкрепата за по-строга политика към Русия е най-силна в Полша (55%) и най-слаба в Словакия (19%).
Голяма част от избирателите смятат, че Русия се опитва да дестабилизира политическите структури в Европа, както и че правителствата защитават неадекватно страната си от чужда намеса. Опасението от неадекватна защита се споделя от анкетираните в Дания (44%), Франция (40%), Германия (38%), Италия (42%), Полша (48%), Румъния (56%), Словакия (46%), Испания (44%) и Швеция (50%).
Европейците са подозрителни към Китай и нарастващото му влияние в света, като не повече от 8% от избирателите в анкетираните държави-членки смятат, че в случай на конфликт между САЩ и Китай, ЕС трябва застане на страната на Пекин, а не на Вашингтон. Преобладаващото желание на публиките във всяка държава-членка е да останат неутрални - позиция, заемана от близо три четвърти (73%) от избирателите в Германия и над 80% от избирателите в Гърция и Австрия.
Като цяло европейците имат по-голямо доверие в ЕС, отколкото в националните си правителства, що се касае до защитата на интересите им срещу други големи сили.
Избирателите обаче са скептично настроени към настоящата способност на ЕС да защити своите икономически интереси в търговските войни. С най-голям дял споделящи това мнение са Австрия (40%), Чехия (46%), Дания (34%), Холандия (36%), Словакия (36%) и Швеция (40%). По-малко от 20 процента от избирателите във всяка държава-членка смятат, че интересите на техните държави са добре защитени от агресивни китайски конкурентни практики. Независимо от това, те имат различни мнения относно това дали ЕС или тяхното национално правителство трябва да се справят с този проблем.
Гласоподавателите смятат, че ако ЕС се разпадне утре, една от ключовите загуби ще бъде способността на европейските държави да си сътрудничат в областта на сигурността и отбраната и да действат като голяма сила в надпреварата между глобални играчи като Китай, Русия и САЩ. Това опасение се споделя от 22% във Франция и 29% в Германия.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
57
Анонимен
преди 4 годиниЛетището в Симферопол е модернизирано през 2012 от Украйна за Европейското по футбол. Също и летището на Донецк - ултрамодерно, което руските терористи унищожиха до основи, само за да не напомня за европейската ориентация.
56
Анонимен
преди 4 годиниДо Анонимен 57Рече Крим, та и аз да споделя. Вчера пийнахме по чашка водка с един, който за трети път беше в Крим, откакто е руски. Впечатлен е от новите автомагистрали, а за летището на Симферопол каза, че няма такова в Европа! Е, не забрави да похвали вината на винзавода "Масандра". И новите археологически открития. Било пълно с немски и английски туристи. тези поне ще разправят какво са видели!
55
Анонимен
преди 4 годиниЗападни племена,изостанали в средновековието,напреднали били,на какво а.На ГМО,МОНСАНТО,ГЕЙЩИНИ,ЛЕСБО,ДЖЕН.,ИНЦЕСТ и още ред неща