Янко Янев е от ония тълкуватели на битието, които изричат пророчества. Още през 1933 г. той предупреди да не очакваме нещо от Европа. Тогава старият континент е объркан и подвластен на "маймунската софистика". Такъв е и днес с един съюз, който започва да се разпада.

Родом от Пещера, Янев е представител на българското ницшеанство и неохегелианство. Следва философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава докторат на тема "Живот и свръхчовек". Завежда културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Загива по време на бомбардировките през 1945 г.

У нас Янев е в кръга на сп. "Златорог", където излиза статията "Изток или Запад". В тези посоки е ориентиран домашният политически компас, пише в. "Труд". По хълмовете на времето стрелката се върти наляво или на дясно.

Славянофилството е "заръждавяло" още от времето на Христо Ботев. Русия ни освободи, но веднага се намесиха западните сили. Берлинският конгрес разпокъса земите, населени с етнически българи.

Сетне русофилите докараха първата национална катастрофа, а германофилите втората. Третата дойде пак с дружните усилия на Изтока и Запада на конференцията в Ялта. Съюзниците си стиснаха ръцете и ни затвориха в Социалистическия лагер.

За тъй наречената Демокрация си приписаха заслугата западняците. Официално влязохме в Европа, която открай време се гаври с нас. Сега ще договаряме самолети от Запад, но има предложение и от Изток.

"И тъй – обобщава Янко Янев, – застанали между два свята, не можем да чакаме помощ нито от славянския изток, нито от обществото на уморените западни народи. Остава само един-единствен път – пътят към самите нас…

По кой път? За първи път ние поставяме този въпрос с тая решителност, с която никога не е бил поставян досега. Защото сме нямали до днес никаква философия на българската история и защото на тоя въпрос се е гледало най-често от "книжовно"-педагогично и моралистично-реакционно гледище.

Нямаме нищо общо с източната екстатика, нищо с механичния формализъм на западната цивилизация. Нито мистичното, нито рационалното начало е присъщо на българския дух. Затова нашата проблема се движи между Изток и Запад; тя не се покрива нито със света на тайната, нито със света на знанието; не е нито божествен, нито човешки, нито само духовен или само материален момент. Ние стоим между началото на небето и началото на земята, без да бъдем само пустинници или само пленници на живота.

Ненапразно има днес в Русия цели американски селища; нищо друго не се строи там освен чудовищни заводи и фабрики за динамит, за трактори и автомобили. Че и там, подобно в Ню Йорк, времето е пари, че индустриализираните маси живеят в разрив с капитализма, че гнетът на техническото робство е надминал робството в капиталистичните страни, че социализирането на живота е довело проституция на еротиката, на личността – това е краят на славянството и заместването му с американския бандит и американската блудница.

Напразно бихме очаквали спасение от славянския тракторизиран изток. Ако някога Москва е била прицелна точка за нашето развитие, това се оправдава с помирителния акт на Освобождението, както и с това, че руската общественост и образованост, колкото назадничеви и закъснели да са били в сравнение с напредъка на германския и романски свят, са били най-близки за първите ни общественици и за интелигенцията.

Безспорно всеки нов народ започва с влияния и заимствания, но това става по един начин, съвършено различен от тоя, по който нашите интелигенти се втурнаха по големите западни градове и се върнаха в отечеството си по-груби и по-смешни, отколкото са били, преди да се запознаят с духа на техниката и цивилизацията. Истинският път на подражаване и заимстване е съвсем друг, тъй като той се извършва в името на националното самоосъзнаване и облагородяване, а не само в усвояване и пригаждане на външни, ефектно-помпозни форми, които могат да бъдат само прикачени и пришити, но не и вътрешно изживени и сродени със силите на първородното битие.

Особено днес не можем да очакваме никакво разрешение на националната ни участ чрез подражаване на западната цивилизация. Европа, която днес е объркана, прилича по-скоро на някаква грозна и прегърбена богиня, в чиито очи не играе никакъв пламък и която още продължава да скимти из своите запустели чертози, без да подозира, че само една мълния от небето ще я срази завинаги. Тоя континент, по който са префучали досега всички бури на историята, днес няма никаква опора, никаква догма, никаква религия. Какво можем да очакваме от един свят, който си отива?

Там всички лирически сили са прогонени, нихилизмът е нахлул по всички посоки, свободата отдавна е станала насилие, животът – алгебра. От тая Европа на израждаща се цивилизация и маймунска софистика, която залязва под тежестта на своята техника – от тая Европа не можем да очакваме нещо; можем да бъдем само свидетели на нейния трагизъм и да вземем поука от нея, че само расовият и вдъхновен човек е божествен, останалото е израждане на личността и пигмейство.

И тъй, застанали между два свята, не можем да чакаме помощ нито от славянския изток, нито от обществото на уморените западни народи. Остава само един-единствен път – пътят към самите нас…"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• България
• Изток
• Европа
• Запад