Близо 47 милиона избиратели във Франция са призвани да гласуват днес за нов президент. Те трябва да направят избор между проевропейския кандидат, центриста Еманюел Макрон и кандидатката на крайната десница Марин льо Пен.

На първия тур Макрон, лидер на движението "Напред!", получи 24,1 процента от гласовете, а Марин льо Пен, лидерка на Национален фронт, получи 21,3 процента.

Гласуването е в 66 546 избирателни секции. Те отварят врати в 8 ч. местно време (9 ч. българско) и затварят в 19 ч. местно време (20 ч. българско). В някои големи градове изборните секции остават отворени до 20 ч. местно време.

Вчера се гласува във френските отвъдморски територии. Гласуваха и френските сътрудници в дипломатическите мисии на Франция в Северна и Южна Америка.

За първи път във Франция избори за президент се произвеждат в режим на извънредно положение. То бе въведено след атентатите на 13 ноември 2015 г., отнели живота на 130 души, за които отговорност пое Ислямска държава.

Над 50 000 полицаи, жандармеристи и военни ще гарантират сигурността в деня на вота, от тях 12 000 ще са в Париж и околностите.

Френският закон забранява публикуването на резултати преди края на изборния ден, освен данните за избирателната активност, за да не бъде оказвано влияние върху гласоподавателите.

Новият президент трябва да встъпи в длъжност до 14 май - датата, на която изтича мандатът на сегашния президент Франсоа Оланд.

Предишните президенти на Петата френска република от 1958 г. насам са:
Франсоа Оланд (2012 - 2017 г., социалист)
Никола Саркози (2007-2012 г., десница)
Жак Ширак (1995 - 2007 г., десница. Той изкара един 7-годишен мандат и след съкращаването на президентските мандати изкара и един 5-годишен мандат.)
Франсоа Митеран (1981-1995 г., социалист. Той изкара два 7-годишни президентски мандата)
Валери Жискар д'Естен (1974 - 1981 г. десноцентрист. Той изкара един 7-годишен президентски мандат).
Жорж Помпиду (1969 - 1974 г., десница. Той почина две години преди края на 7-годишния си мандат).
Шарл де Гол (1959 - 1969 г., десница. Той бе избран от електорална колегия за първи 7-годишен президентски мандат и после преизбран на преки избори през 1965 г. Подаде оставка след майската криза през 1968 г. и след като изгуби референдум през 1969 г.)

Президентът във Франция има право да разпуска парламента, той назначава премиера, председателства заседанията на правителството, назначава държавни служители.

За новия президент ще е важно кой ще спечели парламентарните избори във Франция на 11 и 18 юни. Президент, който си е осигури парламентарно мнозинство, може да прокара програмата си. Ако друга партия спечели изборите, президентът ще съжителства с премиер и правителство, излъчено от нея.

Като държавен глава президентът на Франция е главнокомандващ и при извънредни ситуации има широки правомощия. Той има решаващ глас за външната политика и отбраната, дори и ако друга партия, различна от неговата, е излъчила правителство.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Франция
• избори
• президент