Излизането на Великобритания от Европейския съюз - една от най-големите икономически сили в света - е исторически и безсмислен акт на политическа глупост, чиито последици ще формират тази страна и нашите съседи в идните години. Но това вече се случва, пише редакционна статия в. "Гардиън".

Това е четвъртата голяма геополитическа промяна за страната от 1945 г. насам. Първо престанахме да бъдем империя, започвайки с Индия през 1947 г.

Втората беше присъединяването към тогавашната Европейска икономическа общност през 1973 г.

Третата беше краят на Студената война между 1989 и 1991 г.

Те промениха света по начини, които никой не би могъл да предскаже, а ние продължаваме да живеем в последиците от тях. Все пак едно рязко откъсване от Европа без никаква преходна връзка с най-близките ни съседи, с които ни свързват общи усилия, може да доведе до хаос. Това би застрашило не само нашето благоденствие и сигурност, а и би нанесло удар по многостранната архитектура, което може да бъде предвестник за по-нестабилна епоха за света.

Геополитическа промяна

Бъркотията, която може да ни сполети в идните години, беше видима за всички в часовете, след като Тереза Мей изпрати на Брюксел прощалното ни писмо. Всичко започна толкова добре. В парламента Мей мъдро реши да аргументира позицията си в успокоителен дух - и като тон, и като съдържание. Тя внимателно беше подбрала думите си и се представи по най-добрия начин като министър-председател на трибуната, където остана с часове да отговаря на въпроси, след като изнесе своята реч.

Ако Мей искаше да представи довод в подкрепа на тезата, че правителството трябва да се отчита за Brexit-а пред парламента, днес тя го направи. В Европа обаче нейното писмо беше посрещнато с твърдения за "изнудване" и с възмущение, което донякъде беше предназначено за вътрешната публика, която не разбира защо Великобритания напуска.

Неумелият намек на Мей беше, че може да има размяна между отговорностите на Великобритания в сигурността и желанието й за икономическа печалба. Това е нещо непоносимо за тези, които го изтълкуваха като съвременна форма на "дипломация на военните кораби": отворете пазарите си или ще ви оставим на милостта на терористите и Русия. Това безспорно е малко преувеличено. Мей знае, че е в интерес на ЕС и Великобритания да продължат да действат като близки военни съюзници, особено в несигурни времена. Тя защити тази теза няколко пъти в речта си в двореца Ланкастър. Това остава нейният най-силен - и най-слаб - аргумент.

Все пак с кого, ако не с Европа, ще бъде съюзник Великобритания? По-добре Мей да беше признала дискретно, че Великобритания допринася за европейската сигурност, печелейки благоволение за осигуряване на благоприятна търговска сделка.

Това е показателна грешка. Досега Мей трябваше да се занимава единствено с публика, съставена от яростни поддръжници на Brexit-а в медиите и собствената й партия. Те жадно поглъщаха всякакви нападки срещу Брюксел.

Но сега нейни критици са хората, с които Мей трябва да работи в чужбина. Те не могат да бъдат подкупени със заглавия в "Дейли мейл". Те също така са явно недоволни да им се предлага размяна между сигурността и търговията, когато се водят войни в задния двор на Европа. Това показва, че Мей разбира вътрешната си публика, но не и европейските си събеседници.

Помнете, че ни предстоят две години на подобни проблеми, така че Мей трябва да се учи бързо. Евроскептиците не разбират обаче, че Европейският съюз е смятан за екзистенциално вдъхновение, посока и цел за тези, които искаха демокрация. За тези, които живееха в диктатурите в Централна и Южна Европа, за чието падане помогна магнетичната сила на ЕС, Европа означаваше свобода.

За германците след войната силата на една държава не би могла да бъде упражнявана без Европейския съюз. Това вероятно обяснява твърдото отхвърляне от страна на Ангела Меркел, на която също й предстоят избори тази година.

Необходимо е Мей да престане да бъде нечувствителна за европейската политика. Очевидно е, че е необходимо ЕС да спре други да последват примера на Великобритания. Настроеният против ЕС Герт Вилдерс не спечели властта в Холандия, но Марин льо Пен продължава да има шансове да стане следващият френски президент. В Италия положението е още по-тревожно; две от трите водещи според проучванията партии са против ЕС.

Това не беше изцяло лоша новина за Европа. Мей би трябвало да бъде поздравена за това, че каза, че Великобритания се стреми да "гарантира правата на гражданите на ЕС" и че постави правата на работниците в центъра на Brexit-а. Би било ирония, ако тези, които гласуваха за Brexit, изнесат по-голямата тежест от неговите провали. Нищо обаче не беше споменато за защитата на околната среда, потребителите или защитата на данните. Тези обещания бяха направени в "бялата книга" на правителството и министрите би трябвало да бъдат държани отговорни за даването на такива обещания. Изглежда, че те вече връщат думите си назад за твърденията, че във Великобритания след Brexit-а имиграцията ще бъде намалена.

Вестник "Гардиън" искаше Великобритания да остане в ЕС, но никой не може да отрича факта, че някои избиратели се чувстваха изолирани от глобални сили извън техния контрол и смятаха, че те ограбват живота им. Това обаче не трябва да означава, че напускащата ЕС Великобритания би трябвало да бъде тесногръдо място, обхванато от антиимигрантски изолационизъм.

На карта е заложен не Brexit-ът, а видът на Brexit-а. Беше добре да се чуе Мей да казва, че светът има нужда от либерални, демократични ценности в Европа, а Великобритания споделя тези ценности. Мей, която подкрепяше оставането в ЕС, сега води правителство, поддържащо Brexit-а. През януари тя предупреди, че "наднационалните институции, силни колкото създадените от Европейския съюз, са в доста неудобно положение по отношение на нашата политическа история и начин на живот". Мей на практика казваше, че винаги има вероятност от пробив заради дълбока несъвместимост.

Вкореняване на евроскептицизма

Това, което така и не си отиде, беше горчивото озлобление на една особена британска черта: усещането, че сме разменили империя, която сме управлявали сами, за такава, която, както странно се твърдеше, управлява нас.

Евроскептицизмът съществува, откакто съществува европейският проект. Но той беше вкоренен в сърцето на тази страна от тачъристките клакьори, които първо искаха отделяне, а после започнаха да призовават за трайно отцепване. Най-силното доказателство за чувствата на Европа към Великобритания бяха всичките неприятности, които Брюксел понесе в името на отношенията.

В крайна сметка ние напускаме, като съзнателно прекъсваме връзката с писмо за развод, в което яростно се настоява за специални отношения след години на неудобен брак.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева