Снимка: архив Reuters

Разделени и отчаяни, лидерите на Европа се провалят да намерят общ отговор на ескалиращата бежанска криза. Вместо да създадат стратегия за защита на онези, които бягат от зверствата на Асад, "Ислямска държава" или руските ВВС, лидерите на ЕС са обсебени от създаването на система, която да "спре потока" от мигранти - с други думи, да ги набута обратно в Егейско море, пише в свой коментар до британският "Гардиън" Ги Верхофстад.

На срещата между ЕС и Турция в понеделник, турският министър-председател Ахмет Давутоглу предложи на европейските лидери илюзорното бързо решение, за което те копнееха. Разбира се, в замяна на някои отстъпки.

Основният принцип е, че всеки икономически мигрант или сирийски бежанец, озовал се на гръцки остров, ще бъде върнат на Турция. Но за всеки сириец, върнат на Турция от Гърция, друг сириец ще бъде разпределен някъде в ЕС на квотен принцип.

Изглежда че и ЕС, и Анкара, са готови да лапнат стръвта и сделката може да бъде подписана. Европейските лидери обаче трябва да са внимателни какво си пожелават.

Има редица причини, заради които този подход е не просто неморален, но и фундаментално грешен. Първо, задължителното масово експулсиране е забранено от Конвенцията на ООН за статута на бежанците още през 1951 г., а ЕС също го забранява. Още повече, Турция не се слави с кой знае какво зачитане на човешките прави, а системата ѝ за убежище е нефункционираща. Има и доказателства, че Турция е връщала насила сирийци в Сирия. Наистина ли Европа иска да бъде отговорна за тези неща?

Имайки предвид, че същевременно плащаме на Турция да спре потока от бреговете ѝ към Гърция, можем само да заключим, че лидерите на ЕС сега целенасочено се опитват да създадат система, при която Европа не е нужно да приема повече бежанци. Въпреки международно приетите задължения, включително и заради Женевските конвенции. Това е изначално грешно. 

Да не забравяме и другите части от сделката с Турция. Освен предлагането на повече пари и забързването на процедурата по преговорите, от юни ще бъде вдигнат и визовия режим. Това също е много притеснително, имайки предвид ситуацията с човешките права и здравият контрол на турското правителство над свободната преса.

ЕС трябва да се фокусира повече върху това да отклони Турция от пътя, който е поела, а именно - към създаване на авторитарен режим.

А какво направихме - предложихме им безвизов режим в и без друго разклатената шенгенска зона и станахме съучастници в политическата победа на президента Реджеп Ердоган.

Вместо да се опитваме да "изнесем" проблемите си, подписвайки съмнителна сделка с Турция, трябва да работим заедно и да вземем проблемите си в собствени ръце. Да създадем работеща и добре оборудвана обща външна граница на ЕС, вместо да разчитаме на Турция за това.

Грешим, ако си мислим, че Турция може да реши проблемите ни или бежанската криза - тя не може. Само истински европейски подход, базиран на солидарност, може да направи това. Подписването на тази цинична сделка с Турция ще означава разкъсване на правните основи на Европа, възкръснала от развалините на Втората световна война.

Но пиенето от отровният потир на Ердоган определено не е решение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase