Великобритания – ЕС: На крачка от сделката

Официалните преговори на британския премиер Дейвид Камерън с Брюксел за реформите в Евросъюза започнаха през ноември. В послание до председателя на Европейския съвет Доналд Туск Камерън изброи тогава четири точки, по които чака промени от ЕС - имиграцията, укрепването на суверенитета на Великобритания, защитата на правата на страните извън еврозоната и засилването на конкурентоспособността на европейския пазар, пише Евгений Пудовкин в "Независимая газета".

Публикуваното от Туск на 2 февруари проекторешение, целящо кралството да остане в ЕС, бе разпратено до всички държави членки и представлява компромисен вариант за отстъпки, които Брюксел е готов да направи на Лондон. Сделката изглежда ще бъде потвърдена окончателно в края на седмицата, на първата за тази година европейска среща на върха. А референдумът за членството на Великобритания в ЕС може според местния печат да се състои в края на юни.

В парламентарна дискусия за хода на преговорите с ЕС Камерън показа, че е доволен от предварителната сделка. Компромисът обаче не се хареса на депутатите евроскептици от консервативната партия, оглавявана от премиера. Условията, предложени от Туск, "дори не доближават" според тях обещаните по-рано от министър-председателя "фундаментални реформи". Какво всъщност успя да постигне Камерън и къде се наложи да отстъпи пред Брюксел - по всяка от преговорните точки?

Свиване на помощите за мигрантите от ЕС

Имиграцията крие сякаш най-силно напрежение от всички елементи в британско-европейските преговори. А според анкети британците сочат тази тема като най-остра в дневния ред на страната. Още на изборите през май м. г. Камерън обеща да ограничи трудовите помощи за европейски мигранти през първите 4 години от престоя им.

Предвидено бе и да се премахнат изцяло детските помощи за граждани, чиито деца живеят в друга европейска страна. Това обаче предизвика протести в страните от Източна Европа, а бе и в разрез с принципите на ЕС за свобода на движението, които забраняват дискриминацията на граждани от европейски страни. В крайна сметка се постигна компромис: Великобритания ще получи възможността да използва т. нар. аварийна спирачка - временна забрана да се плащат помощи на работници от страните членки, която може да трае до 4 години, но само с разрешение от Европейската комисия. Още няма яснота кога ще се задейства "аварийната спирачка", но както заяви Туск, с оглед натоварването на британската социална система Лондон ще може да се възползва от нея скоро след британския референдум.

По въпроса за детските помощи страните също се срещнаха на половината път: европейците на работа в кралството ще продължат да ги получават, но индексирани според сумите, плащани в страната, където са родени децата. Явно се е наложило Камерън да отстъпи пред Брюксел тук-таме. Но с оглед на първоначалното противопоставяне на Източна Европа, "зелената светлина" от Брюксел за ограничаване на мигрантските помощи изглежда като победа на Лондон.

Укрепване на националния суверенитет

Тук първата задача на Камерън бе да изключи Лондон от обхвата на текста, предвиждащ развитие на "все по-тесен съюз" сред държавите членки на ЕС. Втора задача бе да затвърди правото на британския парламент да налага забрана върху законодателни инициативи на Еврокомисията. Проектът на Туск потвърждава, че точката за "все по-тесен съюз" няма да има никакви формални последици за Великобритания. Като цяло тази формулировка отговаря на исканото от Камерън, още повече че точката поначало си бе символична.

Системата с "червени картони"

Новите реформи ще осигурят на страните членки възможността да блокират закони на ЕС до 12 седмици, след като са били предложени, ако срещу съответната мярка гласуват 55 на сто, сиреч 15 от 28-те национални парламента. Прилагането на такава реформа обаче поставя редица въпроси: внасянето на един законопроект за гласуване в парламента само за 12 седмици, и то в 15 държави едновременно, ще е твърде трудно. Както коментира преди години подобна мярка Уилям Хейг - тогава външен министър в сянка, да се блокират закони с "червен картон" ще е проблематично, "дори ако Европейската комисия предложи ново избиване на младенците". Въведените преди над 5 години "жълти картони", които дават възможност на повечето парламенти да отлагат решенията на Еврокомисията, бяха използвани само два пъти. И при все че Брюксел успя да предложи на Лондон формални промени, въпросът дали те ще затвърдят британския суверенитет остава отворен.

Засилване на конкуренцията

Ето къде със сигурност няма разногласия между Брюксел и Лондон: по необходимостта да бъде укрепен единният европейски пазар и намалени мерките за регулация в ЕС. Либерализирането на единния пазар бездруго вече няколко години е в дневния ред на Европейската комисия. Съответно за Лондон не бе трудно да получи от Брюксел уверения, че има нови формални планове за засилване на конкуренцията на пазара в ЕС и за конкретни стъпки, които "да облекчат административното бреме" за участниците в единния пазар.

Защита на правата на членките на ЕС извън еврозоната

Междувременно още не е договорена изцяло защитата на икономическите права на страните извън еврозоната. Камерън би желал да получи от ЕС гаранции, че по-нататъшната финансова интеграция на страните от еврозоната няма да ощети другите държави (и лондонското Сити) и че британската хазна ще остане невредима при поредните проблеми във валутния съюз. От една страна, Брюксел е готов формално да признае, че "еврото не е валута на всички членки на ЕС" и да гарантира на британците, че няма по задължение да отпускат средства за помощ на страните от еврозоната. Но колкото до варианта 9-те от общо 28 еврочленки, неизползващи еврото, да блокират неизгодни за тях инициативи на еврозоната - тук ще са нужни нови дискусии.

Срещата на върха на ЕС от 18 до 19 февруари може да стане последна част от преговорната сага - лидерите на 28-те държави ще обсъдят в Брюксел най-спорните подробности по реформите и всички юридически тънкости ще бъдат уредени. Ръководството на ЕС и повечето страни членки, включително Германия, подкрепят компромиса, постигнат от Туск и Камерън. Проблеми може да има с Франция, която е против възможността Лондон да блокира решения на еврозоната. А източноевропейските страни със сигурност ще се опитат да намалят времето, през което британците ще могат да ограничават помощите за мигранти от ЕС.

Същевременно, заяви за "Независимая газета" професор Тим Бейл, Камерън безспорно ще положи усили да сключи сделката час по-скоро, за да свика референдума още през юни. Първо, през лятото миграционната криза може да се засили. Второ, според Бейл, "няма гаранции, че колкото повече се пазари Камерън, толкова повече отстъпки ще получи от ЕС".

Ако реформите бъдат одобрени, ще се стигне до проблема за ратификация на споразуменията. С оглед на тесните времеви рамки промените в протоколите на ЕС - изискващи не само съгласие на 28-те членки, но и множество сложни бюрократични процедури, - едва ли ще станат факт преди британския референдум. Впрочем не става дума за уникален прецедент. Условията в споразуменията на Ирландия с ЕС от 2009 г. например станаха част от протоколите едва през 2013 г., когато се документираше членството на Хърватия. А дотогава, в течение на 4 години, договорените с Дъблин реформи имаха статут на действащо международно споразумение, тъй като бяха заверени в ООН. Очаква се този подход да даде резултат и в британския случай, както заяви Камерън в Копенхаген на 5 февруари. По-късно обаче шефът на Форин офис Филип Хамънд съобщи в парламента, че ще е достатъчен и договор между 28-те членки, заверен от ООН.

Мнението на британците за членството им в ЕС остава нееднозначно. Някои от последните допитвания сочат, че повечето са за напускане на Евросъюза. За Камерън остава надеждата, че опасенията сред поданиците на кралството за евентуални дългосрочни последици при излизане от ЕС в крайна сметка ще надделеят над моментното им недоволство.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase