Ангела Меркел може да е най-влиятелният политик в Европа, но рядко е показвала склонност към смело лидерство. И във вътрешната политика, и особено в кризата с еврото, стилът на германския канцлер е предпазлива постепенност.
Тя избягва радикалните възгледи, отлага вземането на решения, когато е възможно и обикновено отразява, вместо да оформя, общественото мнение. Европейският съюз плати тежка цена за слабите й инстинкти, не на последно място защото те задълбочиха кризата в еврозоната и я протакаха повече от необходимото, пише сп. "Икономист".
Като изключим това, е забележителен. В момент, когато огромни маси африканци и араби превърнаха италианските и гръцките острови и източноевропейските железопътни гари в бежански лагери (и биват откривани мъртви в австрийски камиони), канцлерът зае смела позиция. Тя разкритикува ксенофобите, показа готовността на Германия да приеме повече сирийски бежанци и даде тласък за намирането на общоевропейско решение на взривоопасен политически проблем.
На 31 август Меркел отправи драматичен призив за мобилизиране на силите и предупреди, че тежката участ на бежанците ще има по-тежки последици за бъдещето на ЕС от бъркотията с еврото.
"Ако Европа се провали по въпроса с бежанците, това няма да е онази Европа, която искахме", каза тя и е права.
ЕС се роди след унищожителна война с обещание за солидарност с преследваните и угнетените. Най-голямото преселение на хора след 1945 г. е изпитание за европейските ценности и за способността на държавите членки да работят заедно. Хората, бягащи от гражданските войни в Сирия и Ирак, очевидно се нуждаят от помощ, а европейските страни могат да я предоставят само ако си разпределят задачите.
Това означава колективен отговор. Граничният контрол за повечето страни членки на ЕС е общ проблем, но за съжаление миграционната политика и предоставянето на убежище остават национални проблеми. Бежанците трябва да поискат убежище в първата европейска страна, в която са стъпили, която обикновено е Италия или Гърция. Но тези страни са залети от хора и повечето искат да се насочат на север към Германия, Великобритания или Скандинавския полуостров. Това не е трудно, благодарение на премахването на паспортния контрол на вътрешните граници в ЕС (система, известна с името Шенген, която обхваща 26 европейски страни, но не и Великобритания).
По някакъв начин това несъответствие между европейско и национално е отражение на напреженията в еврозоната, където валутата е обща, но дълговете на страните са индивидуални. Незавършената интеграция сега подлага крак и на миграционната политика. Разликата е, че този път Меркел настоява за намиране на решение изцяло на ниво ЕС - система за преразпределение на бежанци, в която всички членки на Шенгенското пространство да участват. Без такава система може да се окаже невъзможно да продължи пътуването без държавни граници из континента, което ще е голяма крачка назад за евроинтеграцията.
Малцина други европейски политици имаха куража да направят толкова ясна връзка между европейските ценности, колективния интерес на Европа и непоколебимите действия по въпроса с бежанците.
За да ограничи броя на бежанците в страната си, британският премиер Дейвид Камерън равнодушно изтъква, че при присъединяването си към ЕС Великобритания е подписала клаузи, които й дават правото да не се придържа към европейските миграционни политики. Много източноевропейски политици прибягнаха към ксенофобски изказвания и позиции, отказвайки да приемат бежанци в страните си, въпреки че техните граждани се ползват с привилегията да пътуват без граници.
Без съмнение действията на Меркел са повлияни от проблеми у дома. Германия очаква да регистрира до 800 000 кандидати за убежище тази година - много повече от всяка друга страна в ЕС и безпокойството на гласоподавателите расте. Но желанието за споделяне на товара не бива да бъде бъркано с егоизъм. В криза, с която Европа няма с какво да се гордее, лидерството на Меркел е блестящо изключение.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар