Аз съм се питал на глас и съм си отговарял, когато съм бил ядосан(трябва да ходя на психиатърл ли?) :D
Аз често си говоря сам, за жалост! Разисквам разни дилеми, споря със себе си.. Главно под душа.. Действа успокояващо донякъде. В един момент обаче започва да го удря на шизофрения.. Единия е добрия, другия - злия! И дилемата се превръща в разгорещен спор. Затова и се чудех дали да не потърся помощ, ама май няма! :]
Да имаш нещо да кажеш и да го казваш на другите вече е лудост. Само лудите говорят между себе си, опивайки се от реакцията на околните. Че те са огромното болшинство не ги освобождава от болеста.
Хората от хубаво не полудяват, а и не си мисли, че не е невъзможно да ти се случи.Не се подигравай с болния с по- слабия от теб и с човешкото нещастие, никога не знаеш от къде ще ти дойде, като гръм от ясно небе!
Кофти е когато започнеш да си говориш сам на висок глас--в тази ситуация хората започват да се обръщат след вас ,възможно е хора с бели престилки да ви приберат от улицата....
Много ми е любима ситуацията в която в която съм абсолютно сам и ме е напънало по голяма нужда и същевременно имам някаква дилема в главата тогава аз стоя пристискам крака и си разсъждавам говорейки сам със себе си за възникналата ситуация. Май е извратено хмм ? Или не ? Нанякой друг да му се е случвало ?
Нужно е човек да се контролира с разговори със себе си. Но най-лошо е когато говориш на сън и кажеш чуждо име, а не името на жената/мъжа, с който спиш. Това води до трагични последствия.
Мама /мир на праха и/ все ми повтаряше: "Синко, не си говори сам, аз знам, че си ***, но не е необходимо и хората да знаят"хмм, пък сега като прочетох това, се замислих...доста *** имало, не съм само аз....и се успокоих.
Като започна да си говоря сам,вадя GSM-а и го допирам до ухото.Така изглеждам като нормален... :D
Аристотел нещо се объркал ти, ако ми крещиш и аз, според теб как няма да те слушам и чувам?!Ха.......х.Що се отнася до бълнуването нощем на всеки се случва, така, че е съвсем естествен процес.Всичко останало, като халюцинации причуването на гласове и отражения на един човек в друг не са за пренебрегване.
Аз още не мога да свикна да приемам за нормално хората дето са си тикнали по една слушалка в ухото и ходят по улиците и приказват ,че и ръкомахат.Като срещна такива първата ми мисъл е , леле колко добре изглеждат лудите у нас....Ако на всички вътрешния глас излезе навънка ще стане егати лудницата ,не че сега не , но е по-тихо.
Лошо е когато в друг човек видиш отражението на някой друг и крещиш, лошо е когато ти се причува, че ти крещят.
Един решил да отказва алкохола-вървял по улицата на връщане от работа и на първият бар вътрешният му глас рекъл-А да влеземе да пийнеме по едно! Обаче нашия твърд казал -Не отивам си у дома! Минал покрай втори бар и вътрешният глас пак му казам-Хайде да влеземе бе човек, само по едно ще пийнем! Нашият пак твърд-Не прибирам се у дома! Продължил той и ето ти трети бар, вътрешният му глас казал - Абе за теб не знам, ама аз влизам!
в това да си говориш сам няма нищо лошо! 1.говориш само с интелигентни хора 2.никой не ти възразява
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
Говори си сам. Полезно е!?