На заядливия Ви тон мога да кажа само- слава Богу, че не съм получила възпитание на нивото, на което масово ни лекувате.И жалко,че вместо да се учите от грешките си и те да са единици,вие ги превръщате в практика и от това не стават инвалиди единични хора,а всички около тях-семействата им,близките им,приятелите им.

И защо тонът ми да е обиден? Нападката не е лично към Вас, а ако Вие се чувствате гузен и истината Ви обижда това не е моя грижа.И не , не съм дала тон на анестезиолога как да си гледа работата, а го ИНФОРМИРАХ какво може да навреди на пациента,а в случай на алергична реакция дори да го убие,и защо щом не съм права анестезиолога в немска болница се съобрази с думите ми, нима той е некадърен и аз съм го учила как да си свърши работата?

Да, в моя случай с анестезиоложката я наказаха "страхотно"-просто я преместиха в друго отделение да убива.А за интубирането ми го каза една съвестна мижитурка, която впоследствие не го записа в епикризата с оправданието-не мога да топя колега.Ако започнат лекарите да гледат на пациентите като на хора,а не като на цифри от статистиката ще има много по-малко грешки и не толкова озлобени(и с право)пациенти.

Освен това да обяснявате, че са опитвали да интубират 8месечно бебе с тръба за възрастен, е меко казано несъстоятелно. Интересно ми е коя санитарка Ви е дала подобна информация. Подобна глупост просто не подлежи на по-нататъшен коментар.

Информираното съгласие не Ви дава право да обяснявате на анестезиолога как да води анестезията, защото отговорността е негова, и той трябва да съобрази много други обстоятелства. Дава Ви се право да изберете между различни МЕТОДИ за лечение, като Ви се даде информация за възможните рискове, очакваните усложнения и резултат от лечението. Тонът Ви е меко казано обиден, като се има предвид, че не аз съм водил анестезията на детето Ви. Но възпитанието не е нещо, което мога да Ви дам, късно е.

Ако говорим по принцип - със сигурност има и неблагодарни пациенти, както има и некъдърни лекари. Със същата увереност на Вашата мога да кажа, че едва ли има по-големи мишки от българските лекари. За съжаление не мога да докажа, но зная от присъствали, че в моя случай спешната ми операция е била отложена не заради незнание на лекаря, че рискува повече , отколкото трябва, а защото в края на годината болницата е превишила бюджета си и всяка спешна операция е била допълнителен разход

до 52 Имам влязло в сила решение по граждански иск срещу "Майчин дом" - София и осъдителна присъда на първа инстанция срещу докторът водил раждането ми. Болката , която изнасяш на гърба си когато стане лощото е голяма. Това, което ме мотивира да търся съдебна защита бяха нападките от страна на лекарите и редуореждението, че няма смисъл да се занимавам, защото "какво си мисля, че мога да направя - осъден лекар няма, няма и да има"

Лекарското съсловие не прави изключение. Напротив, ако прочетете разпоредбите, ще установите, че именно лекарите са най-контролираното съсловие, и че техните грешки се наказват сурово. За това обаче е необходимо да подадете оплакване, а не да мрънкате по форумите. Има и достатъчно наказани, повярвайте ми, не са изолирани случаи.

И още нещо. Наказателният кодекс предвижда по -леки наказания, възможност за освобождаване от отговорност при престъпления извършени при професионална непредпазливост. Достатъчно толерантен е към лекарите, засегнатите пациенти също имат права. Във всяка една професия този , който не става - изпада. Не виждам защо лекарското съсловие трябва да прави изключение

Акушерската пареза не е лека травма. Понякога последиците остават за цял живот. Жалко е лекарите да мислят, че не е така. Това променя животът на родители и деца. Грижите за детето възпрепятстват професионалното развитие на единият от родителите задължително. Лечението е скъпо , а финансовото осигуряване на смейството остава у един. Не говоря за неимуествените вреди - нищо не може да компенсира годините страдание и плач на детето. Ако това се дължи на виновно поведение, то трябва да бъде наказан

Включвам се, за да кажа две думи по въпроса с информираното съгласие. Както някой преди мен отбеляза ние не сме лекари и се доверяваме. Подписваме декларация и разчитаме на компетентност и човечност. Доверих се и часове преди да родя чух от устата на лекаря да казва, че в моя случай раждането по естествен път е изключително рисковано. Знаеше го и ме остави да родя "нормално". Резултатът (както писа съпругът ми )- акушерска пареза, тотален тип, над 70% инвалидност (ТЕЛК) дете на 7 години в момент

Баща, не сте ме разбрал,точно това,което казвате имах предвид-отиваме на лекар с ясното съзнание,че лекаря не е бог, но очакваме да ни лекува,а не убива.

Избор казвате- къде е моят избор когато моля анестезиолога да не слага упойка на сина ми към която е алергичен, а той с пренебрежение ми казва да не го уча как да си гледа работата и използва точно това, в резултат на което детето ми почти не умря?!Трябваше да съм в операциооната ли за да ви кажа да интубирате 8 месечно бебе с детска тръба вместо с тръба за възрастен?Да се научим ли ние родителите как се слага абокат за да не стават крайниците на децата ни като на наркомани(на решето)?

А ти като идеш на сладкарница очакваш ли да те натровят? В случая като идеш на болница очакваш ли да те убият или осакатят? И като те осакатят мислиш ли, че сладкаря е невинен? А ако говорим за детето ти?

Съвременното схващане за лечение е, че пациентът прави САМ избора на базата на т.нар. информирано съгласие. Почти няма заболяване, за което да има канони за лечение. Прилагат се много различни методи. Естествено е да Ви се дава избор. Друг е въпросът, че избор може да направи един интелигентен човек на базата на вярно представена информация. От хора, които не знаят даже къде са им органите, такива чудеса не се очакват. Научете се да носите отговорност за собственото си здраве!

Какво е общото между естественото раждане и нечия некадърност?Да почнем всички да раждаме с операция ли?Я погледнете какво става там-родилка умря в Пазарджик наскоро, друга(Елвира от Варна) е в сътояние на будна кома вече 3-та година, и още и още като тях..И какво като си платиш-без извинение същите ***, който има късмет оцелява, който няма- ми да не се е разболявал.Както беше казал един доктор по този повод-това е болница и е нормално да умират хора, не е сладкарница.

Разбирам доктора да ми каже- за Вашия проблем решението е това и това, но някак си няма ум, който да побере думите на лекар към пациент-и сИга к'во правим?Сякаш съм компетентна аз да кажа как да ме лекуват.И извинете,Докторе(от предишните постове), но пациента не е длъжен да знае и може, ако бе така щеше да се лекува сам и нямаше да има нужда от вас.Крайно време е кадърните и съвестни лекари да спрат да прикриват немарливите си колеги,които произвеждат инвалиди и трупове.

Повярвайте ми, МНОГО грешите за пациента в частна клиника, примери мога да Ви давам до утре. Като отидете в държавна болница, има такси, които не са измислени от лекарите, а от тези, които Ви (ни) прибират парите за осигуровки, и тях няма как да не платите. Ако не сте доволни от тези такси, оплачете се при ТЯХ. Ако някой Ви изнудва, има десетки начини да бъде хванат и наказан, така че не се правете на жертви, вие също сте част от корупцията. За благодарността няма да се повтарям.

Не се хабете, госпожо! Нещото, за което трябва да съжалявате, е вашето настояще, и ако не го промените в най-скоро време, ще трябва да поплачете и за съдбата на бъдещето си, на децата си. Ако и за тях не Ви е жал, значи имате сериозна нужда от психиатър!

Толкова сте елементарни в бездушието си, че си позволявате да правите обобщения, без даже да се замислите. Когато някой ви отвърне със същото, му се сърдите и давате пример със себе си, колко сте прекрасни. Нещо като поговорката, която използвахте малко по-долу. Но за да разберете урока, който Ви се дава, трябва да имате поне елементарно интелектуално ниво. Жалкото е, че дори то Ви липсва.