Гените ни ли определят да сме щастливи, или ние?

9

До 2

преди 1 месец
1 1

Напълно те разбирам и се чувствам като теб, макар да не мога да се похваля с живот в чужбина, по-специално в Англия, но щом само мисълта за тази страна ме кара да изпитвам радост - значи има причини! Категорично има зависимост между мястото на което човек живее спрямо чувството му за удовлетвореност и щастие. България определено НЕ Е това място, което кара човек да се усмихва.

8

от 5

преди 1 месец
1 0

До от 2 - И още нещо от мен. Може и поп да съм, откъде знаеш? хаха Както аз не знам причината за завръщането ти, така и ти не можеш да си сигурен, дали не съм поп. Друг е въпросът, че дори и да бях поп (не съм), пак не си длъжен да ми се изповядваш, но не е зле да се изповядаш пред себе си... :) ... Знаеш ли със сигурност защо си го направил, тогава не би трябвало да съжаляваш. Не вярвам някой насила да те е върнал, а ако е така, вече ситуацията е различна. При всички положения пожелавам успех!

7

от 5

преди 1 месец
1 0

До от 2 - Прав си, причините може да са всякакви. Може да е имало семейна трагедия (дано да не е това), може да е трябвало да се погрижиш за някой близък, може да си последвал жена си/мъжа си от любов, всичко може, но все пак и сега можеш да заминеш към Англия или някъде другаде. Самият факт, че не го правиш означава, че нещо те дърпа към България. Каквото и да е, явно е достатъчно силно. Оценяй го... :)

6

от 2

преди 1 месец
3 0

До 6...Ей такива мили хора по улицата като теб ме депресират/ до5...Някъде да казах, че съм успешен? Парите ми стигаха, че и оставаха, толкова. Причина за прибиране може да е друга освен клишетата ти, но не си поп да ти се изповядвам.

5

до 2

преди 1 месец
5 1

А защо се прибра в България? Ако там беше успешен и щастлив, сега още щеше да си в Англия. Аз живях 9 години в Германия. Да се нарека успешен в онзи период, би било пресилено, но се справях с нещата горе-долу, обаче се чувствах нещастен. Откакто се върнах (2014г.) се чувствам супер и то не защото съм станал много успешен тук, а защото съм си в България. Обичам си България и българите и толкова. Дори мрачните физиономии на някои от нас ми липсваха там. Живи и здрави да сте да ме радвате... :)

4

Анонимен

преди 1 месец
3 3

Честита пролет!

3

До 2

преди 1 месец
3 2

А звездите говорят ли ти пак?

2

Анонимен

преди 1 месец
6 6

Глупости, аз като работех в Англия като проектант, при спокойният им начин на работа и живот, както и при усмихнатите служители в магазините, се чувствах спокоен и вътрешно усмихнат. Прибрах се в konmopa БГ да работя за алчен български капиталист, вечно недоволен и вечно бързащ да си прибере парите от обекта, се чувствам прегазен и в постоянна депресия. За капак и едни "мили" хора по улиците, моловете, в колите... А бе говорете ми, че гените били виновни. Да ама не!

1

Анонимен

преди 1 месец
2 0

Заглавие та дрънка.