Делото на македонската революция сполетя тежка загуба: особено Гарванов беше една умерена личност, благороден характер и идеалист. Гарванов е малко познат в Европа, но в последно време той действително имаше повече влияние от Сарафов; след смъртта на Делчев и Груев той беше действителния водач на Македонската организация."
"ТЕМПС" ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 1907 Г. ПИШЕ:"Паница е стар член на четата на Сандански, която сееше терор в своя район и вършеше много злодеяния. Сандански беше разгърнал дейност по-скоро като разбойник, отколкото като революционер и никога не се е подчинявал на инструкциите на Вътрешната организация. Убийството на двамата млади водачи е дело, подбудено от Сандански, за когото са добре дошли всички средства, за да запази авторитета си.
ИЗВАДКИ ОТ ВЕСТНИК "ИЛИНДЕН" ОТ 1907 / 1908 Г., СОФИЯ.ЕДНО ПОДЛО УБИЙСТВО.( 2, Годишнина I, 1 декември 1907 г.)
Гарванов и Сарафов повярваха на подлия интригант и му дадоха цялата необходима помощ, за да стигне до вътрешността. Доверието им стигна дотам, че те не повярваха даже на бившите другари на Паница и не ги послушаха, когато те го описваха като една не съвсем безупречни личност и настояваха да не му се оказва никаква помощ. Тази доверчивост стана причина за гибелта на Гарванов и Сарафов."
Паница действаше по строго премислен план, съставен от Сандански, вероятно със съгласието и съдействието на известни хора тук. Той е искал да оплете своите жертви и да им се представи като приятел и пратеник на мира и така, след като е спечелил доверието им да им вземе също и живота.Това му се отдава. Доверчиви до крайност и обсебени особено сил-но от желанието за вътрешен мир,
и да върне отново Серски окръг към останалите 5 окръга на организацията. (Течението на Сандански обхваща само този окръг и една, две околии на Струмишки окръг - приблизително една пета от територията на цялата организация.) Г-н Пенчев каза на Паница, че организацията има представителство, към което той трябва да се обърне. Той му уреди среща с Гарванов и се положи началото на преговорите за една мирна политика.
Това съображение именно караше покойниците да бъдат особено внимателни и недоверчиви спрямо намеренията на подлите врагове. В този момент на очакване и надежди се появи именно Паница. Той влезе във връзка най-напред с нашия редактор, г-н Пенчев, на когото заяви, че идва по поръчение на Даев и на всички, недоволни от диктатурата на Сандански, и желае или да бъде разпределен в друг един окръг, или да се завърне обратно с цел, заедно със своите събратя да надвие фанатизма на Сандански
Скъпите покойници подозираха съдбата, която им се готвеше, но не вярваха, че Сандански така скоро ще се реши на една толкова рискована игра. Те не повярваха даже и тогава, когато фактите започнаха да говорят сами по себе си. Предстоеше генерален конгрес на организацията, на който трябваше да вземат участие и привържениците на Сандански и там все още се смяташе, че би могло да се стигне до разбирателство с тези фанатизирани, безскрупулни хора, които бяха се превърнали в оръдие на чужди течения сред нас.
Начело на това течение застана Сандански; в действителност обаче той се остави да му влияят различни външни елементи тук, в свободна България. Осъзнаващи своята незначителност и лишени от всякакви симпатии и подкрепа от страна на обществеността тук и населението във вътрешността, ръководителите на това течение прибягнаха към кинжала и куршума. Неотдавнашното убийство е върхът на тези подли заговори. Убийството е планирано още отдавна.
ЕДНО ПОДЛО УБИЙСТВО.Завчера бяха убити от престъпна ръка двамата представители на Вътрешната организация - Гарванов и Сарафов. Подробности от това убийство са познати на читателите от съобщенията, излезнали в ежедневниците. Ние сме в състояние да изнесем още подробности, които сигурно няма да бъдат безинтересни за широката общественост. След въстанието в организацията започна да се формира едно особено течение, което в името на известни принципни разлики се стреми към това, да наложи чисто ли
ЕДНО ПОДЛО УБИЙСТВО.Завчера бяха убити от престъпна ръка двамата представители на Вътрешната организация - Гарванов и Сарафов. Подробности от това убийство са познати на читателите от съобщенията, излезнали в ежедневниците. Ние сме в състояние да изнесем още подробности, които сигурно няма да бъдат безинтересни за широката общественост. След въстанието в организацията започна да се формира едно особено течение, което в името на известни принципни разлики се стреми към това, да наложи чисто личностна амбиция. Начело на това течение застана Сандански; в действителност обаче той се остави да
До Корекция: - по важно е, да не подразним Москва като сменим и втората русофилска окова - З-ти Март - с нещо типично българско! Я 24 Май, я 6 Септември?! Че, току виж българина взел да придобие гордост и самочувствие - толкова ненужна и вредна за руското лоби в България! За теб вече е късно, но младите примерно!
До Бонго Бонго - отговора Уважаеми Бонго е в Райхщадското споразумение, предшестващо Руско-турската война. Между Русия в лицето на Александър II с външен министър Горчаков и Австро-Унгария в лицето на Франц Йосиф с външен министър Дюла Андраши. Предвижда Русия да получи Бесарабия /по късно ще даде на румънците в замяна нашата Южна Добруджа/ а Австо-Унгария - Босна и Херцаговина. И да не позволи създаване на голяма славянска държава. Много неудобно за русофилите, но исторически факт.
До Анонимен 43 - не, пич?! Тея за какво са с пушки? Според идейния ви "татко" те трябваше да водят преговори, не да носят пушки? За койо посолство става дума? Пасолствато ли? Дето го води Тьотя Митрофановна, нали!
Знамето на въстанието не е трикольор, но такова е и на априлското и други въстания. Южна България - тогава Румелия също няма триколор още.
До Бонго Бонго: Ако не сте Сър Пичук, на въпросите си може би ще намерите отговор в това, което написах до въпросния господин - "До Сър Пичук (20). Нищо лично, но все пак не разчитайте само на това, което Ви разказват
Да се чества Илинденско-Преображенското въстание е все едно да честваш Атентатите от 11 Септември.
Честваме 120-ата годишнина на Илинденско-Преображенското въстание