10

ф

преди 1 година

До Преживяно Имаме представа и още как. Особено след 1990. "Шефове" с по две вишута че и повече. Пази Боже.

9

Анонимен

преди 1 година

За съжаление на повечето места клюките, създаването на напрежение сред колегите, злобата, липсата на ясна комуникация и интригите са приоритет, а самата работа остава на заден план. Който обича такава токсична среда остава, който не - пътя и дим да го няма.

8

Анонимен

преди 1 година

Работещите в химическата индустрия, например, работят в токсична среда. Навремето даваха кисело мляко за подобна работа.

7

Анонимен

преди 1 година

"Клюките и интригите могат да доведат до загуба на служители" ....... За много хора точно клюките са стимул да останат. Ако клюкарството на работното място по някакви причини е невъзможно, ще напуснат или ще са нещастни.

6

Toxic

преди 1 година

Когато си свалите противогаза, за да изпушите една цигара, ви става лошо и ви се насълзяват очите. Освен това пушенето е забранено, поради наличието на летливи и лесно запалими вещества наоколо.

5

Анонимен

преди 1 година

Тц, не знаехме !

4

Преживяно

преди 1 година

Няма представа що е това токсична работна среда само онзи, който не е работил преди 1990 г. и не е бил в учреждение, в което начело на първичната партийна организация /БКП/ по месторабота стои простовата, грозновата и нещастна в личния си живот застаряваща партийна секретарка, която полага отчаяни усилия да изглежда млада, енергична и привлекателна, но не й се получава.

3

Анонимен

преди 1 година

Първите три знака за токсична работна среда плюс демотивирането на служителите - това е много точно описание на работната среда на повечето хора у нас. Авторката е пропуснала да спомене анонимките. Но те могат да бъдат отнесени към категорията на интригите. Някои изследователи твърдят, че след 1989 г. е намалял почти наполовина броят на анонимните писма, злепоставящи отделни хора или разобличаващи нередности в служебните среди.

2

Анонимен

преди 1 година

И неприятна да е работната среда, текучество няма, ако човек е решил, че му е изгодно да работи там. Поне в Бг е така.

1

Анонимен

преди 1 година

Балансът между личния и служебния живот - българинът прави-струва, но се стреми и почти винаги успява да даде преимущество на личния си живот за сметка на служебния и да подчини служебните си задачи на осъществяването на такива от личния живот. Изключенията са рядкост. Има ущърб по отношение на личния живот само в случаите, когато поради финансови притеснения някой работи на две и дори на три места.