....пролетният дъжд, по стъкла и по павета, и разцъфтяха изведнъж неочаквани лалета. Лалета толкова на брой, че не можеш се размина, но аз си казах--не се бой, щом си в тяхната градина. Червени бяха, и жълти бяха, и се люлееха и тичаха, под тях лукаво ми се смееха софийските момичета. Това е част от песента на Кирил Семов, някъде 60-те.
Пролет с аромат на лалета: София грее с чудни цветове