Работа,работа и пак работа. Движението е живот. С остаряването по-малко работа и по-бавно, но не и да лежиш. Дядо ми живя до 96, участвал в 3 войни /мобилизиран/ . Работеше активно до 80, после все по-малко. Предпочиташе сух хляб, така се увеличава слюнкоотделянето. Зеленчуците само ги солеше, олиото не е нужно, дори и зехтина. Правеше петмес от плодовете и вино. Краката си миеше всяка вечер със студена вода, за по-добро кръвообращение. След работа отиваше да плува. На пролет хапваше самардала.
Всичко е съдба. За горе ред няма, най-важно е човек да е вътрешно щастлив през пътуването, другото няма значение.
Аз пък на село знам няколко пенсии над 80 ядът всичко, пият всичко и си попушват някоя цигарка, ама цял ден не се спират. Движението е в основата на здравето и качеството на живот.
Бабапък ядеше сладко и тестяно, защото беше по-евтино. Живя си спокойно 90 години и си замина, както всеки човек, живял някога на тая земя. Ако ми покажете как на 90 години човек може да изглежда като на 30 само щото спазвал някакви съвети измежду тия горе, сигур ще хвана 200-така.
Тия да ги разправят на 100 годишните дядки дето пушат по кутия на ден и 100 годишните бабки дето лочат по три коли на ден
Времето. Никой се е измъкнал жив от живота. Все пак нормално е да остарееш. Жалко е, ако не успееш.
Кои са ключовите фактори за стареене?