3

SS

преди 3 години

Когато я срещнах за първи път за малко да я застрелям.Втория път когато съдбата ни срещна работеше в един лазарет а аз лежах там със счупени ребра,оцелял по чудо.Третия път умираше от глад и дадох 2 консерви от неприкосновения запас.4 път каза че идва с мен.Дори не ми знаеше името.Знаеше че съм българин и позивната с която ме търсеха по радиостанцията.Не питайте как я докарах в страната.После за да не я екстрадират се ожених за нея.И така още си ми съпруга.Вече 26 год.

2

SS

преди 3 години

Никога не съм гледал изгодата за брак.Жена ми е от жълтата раса и тръгна с мен с едни сандалки ,и рокля дето струваше 2,5 US .Единствения и спомен от старата и родина са парче лист хартия в която има нейна черно-бяла снимка и на англ.език е написано името и ,и че е родена в провинция х в държава х ,и две клечки за ориз.Това е.Мога само да кажа,че имам щаслив брак и че съм много привързан към нея.

1

Анонимен

преди 3 години

Няма любов, има само интереси.