младите страдат. Тази година, аз едва не умрях от мъка. Толкова силно, направо безумно се бях влюбил, че болката беше физическа. Разкъсваше ме с месеци. Не можех да спя. Пред нея се усмихвах, все едно, че съм най-щастливия на света, а вътрешно изгарях в адски огън. Сега не мога да я гледам. Не че я мразя, просто не мога да си позволя отново да изпитам пронизващата болка, която не ми дава покой ни денем ни нощем, затова не искам тя да ми въздейства на нито едно сетиво - слух, мирис, очи...
Като минат по-младите години на човек и той често е бил предаван от приятелите си,( не е задължително да е винаги задължително свързано само с физическа любов), човек затваря сърцето си, за да не страда. Казва си, ако не обичам, после няма да ме боли. Дори разбираш, че и приятелите не са толкова важни, защото всеки си създава семейство и всеки тръгва по свой път. Виждаш деца играят си , смеят се и човек се натъжава като знае, че най-често това остава само в детството. Човек се ражда и умира сам.
На мен толкова пъти са ми разбивали сърцето, че вече няма какво повече да разбиват. Затова при мен болката е нулева.
На мен ми се подиграха на 43. Обекта се оказа толко ***, че даже не разбра защо повече не ме видя, напомня ми на тоя със свирките само дето не пие. Не ме потърси, не попита, почна някакви изпълнения ти знаеш ли какво изпускаш и колко жени премятам в денонощието, без звук само образ и разминавания. И така 5 години казват.
Допаминът е невромедиатор. Прилича на хормоните, но е нещо малко по-различно. Но това са подробности за специалисти.
Допаминът Е хормон, селяни жалки. Селският мегдан взе още сто жертви днес. Каква медия е това, за бога!?
Първата раздяла на 16 ме разболя за 1 година. Броил съм месеците! После все едно не е било. Забравих. Вторият път ми разбиха сърцето на 28. Беше голяма подигравка. Сърцето буквално ме боля. Този път около 9 години. Броил съм ги. Добре че случих на добра съпруга - вярна, умна и ме обича още. (Понякога съм се чудил защо.) Вече над 30 години сме заедно и ни е много добре. (Поне на мен.) Та това със сърцето е вярно. Ако сте млади, внимавайте, защото често се случва и може да ви съсипе живота.
На стари години знаеш кога да се запреш :). След хубавото винаги идва лошо и колкото повече е било от хубавото толкова повече идва и от лошото. Трябва да се държи баланса. Аз се ожених за жена която така и не можах да заобичам.. за жалост. Хубаво ми е с нея, уважавам я , верен съм.. но я няма тръпката, нямам и големи терзания. Обичам си детето.. Ама жена... каквото съм обичал до 25год. май това ще ми остане. Другото са римски удоволствия
На истинската любов повечето е мъка :). Въпреки това е хубаво. Аз съм в много добри отношения с първата си любов - 5год бяхме заедно, после още 5 докато я забравя. Но се радвам че съм го преживял. След нея съм бил сигурно с 20 жени но повече такава любов не съм изживял. Което не е лошо.. на силната любов и мъката е голяма. Като порадва човек се научава да си обуздава страстите, за да се предпазва
До 77888Щом си намерил такава дето гълта, не я изпускай, тия са много рядко срещани дори и на Околовръстното.
Не знам батките, зобащи по 10на пъти повече тестостерон от естествено секретитано от тялото количество как не им се пръскат сърцата
Нищо подобно.Може да е така при егоистичните нации като англосаксите или германците, но разбитото сърце боли винаги и на 20 и 30, и 50, и 60.
Може на млади години болката да е силна,ама на стари е опасна!Щото сърцето вече е паянтово...
Защо болката от разбитото сърце е най-голяма в тийн годините?---------------Заради огромнто количество бушуващи хормони!!!!!-)))))))
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
Защо болката от разбитото сърце е най-голяма в тийн годините?