Кое му е благородното на постъпката? По закон младежът е длъжен да върне парите. Направил го е по задължение, под заплахата на закона. Като е ***, кой му е крив. Аз ако съм, и да виждам портфейл, не го забелязвам. Законът изисква от мене само ако се наведса и вдигна портфейла. Ако не пипам нищо, законът копче не може да ми каже. Така отговмарям на насилието над волята ми. Не аз решавам, а законът ме принуждава. Муерси.
Преди много години пътувах с влака от София за Враца, прави 15 минути попивка в Мездра. Слизайки от влака намерих портмоне, дадох го на един дебел чичко полицай и тръгнах да се качвам обратно. Той ме заведе в офиса им за да пишем документация, въпреки, че му казах, че багажа ми е във влака. Изпуснах влака, багажа ми замина без мен. От тогава се зарекох с малоумната БГ полиция повече никога няма да се занимавам. Интересно е как са способни да се иссерат на всяко добро дело...
Младеж намери портмоне с пари и документи на улицата, върна ги