Нещо, което не харесвам на филмите след 89-та година у нас е, че използваният език в тях не е този, който говорят хората. Във филмите се ползва книжовният език. В реалността обаче всеки човек малко или повече ползва диалект, акцент и реалното говорене на улицата, в работата, в училище звучи по съвсем различен начин. Хуморът е ***. Твърде много пошлост. Не се сещам нито за един филм след 1989 г., който да помня с добро. Филмите преди това, макар и с полит цензура, бяха живи, бяха истински.
Истината е, че в Бг имаме страхотни професионалисти в тази сфера - оператори, тонрежисьори, декористи, гримьори, компютърни специалисти, и т.н. Липсват следните неща - свежи идеи(въртят се едни и същи теми до припадък), добри сценаристи(които да създават "живи" диалози), филмови актьори(имаме невероятни театрални такива, но малко са тези, които правят разлика между филм и театър в играта си), и най-вече пари, разбира се, защото киното е скъпо изкуство, това е истината.
Айде, достатъчно се нагушихте през годините. На един оператор надника му е най-малко хилядарка, един обикновен връзкар работник взимаше 100 лв на ден,да не говорим за режисьори, продуценти и т.н как пълнеха гушата от нищо. Белким сте спестили средства за близките десет години. Да не говорим, че некадърни филми направени от некадърени екипи и преиграващи актьори се бълваха постоянно и то с немалък бюджет.Тъпите български филми няма да ми липсват ама изобщо. И нека тези пари отидат за други неща..
Опитват се, привличат външно финансиране, опитват се да държат високо ниво в една много трудна сфера.... Не винаги се получава, има много да учат, но моите уважения.
Не знам, филмите на братя Чучкови...Ами не намирам смисъл от тях. Нали така беше казал за "Жокерът" този спец?
Борислав Чучков: Филми в България продължават да се подготвят