църковния празник е едно,не го коментирам.Но ще използвам случая,защото се споменава и коня:-КОНЯТ,уважаеми и неуважаеми, Е НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ на човека!НЕ кучето,както кой знае защо се е наложила тая ..това недоразумение.БЕЗ КОНЯ,ПРИСЪСТВАЛ В ХИЛЯДИТЕ години на човешката история, СЕГА НЯМАШЕ да сме това,което сме!Конете са красиви,силни и .."разумни" същества /"разумни " за животинското ниво,разбира се../А ние сме неблагодарни!..Защото "Благодарността е бреме,а отмъщението-удоволствие"..
До АнонименТи откъде си сигурен,че е от азиатските степи?Когато българите са изобретили стремената в началото на Средновековието,още никой не е имал стремена ,дори и в азиатските степи.За българите няма сигурни сведения,че някога са били в Азия,само недоказани хипотези. Първите достоверни сведения за българите са от Волга и Стара Велика България в днешна Украйна,за по-рано няма никакви доказателства къде са били и дали са били някога на друго място.
Преди да се украсят конете,се изкъпват с шампоан,като при хората.Да им е честит празика на именниците,само по вода да им върви,честито и на бай Тошо посмъртно,голям българин-патриот беше!
Когато бях дете,още през соца,целия град се изнасяше в една местност близо до гората за кушията на Тодоровден,най-големия ритуал беше украсата на конете,със сплитане на гриви и опашки с цветни ленти,мъниста от стъкло,пискюли и звънчета.Сега няма коне.
Прадядо ми е загинал на една кушия на Тодоровден.Прабаба не се е омъжила повторно и сама е изгледала 5 деца. А сегашните лигли и едно не могат сами да изгледат.
Най-много празнуват брат'чедите от Столипиново, Факултета, Максуда и други знайни и незнайни такива кътчета.
Българският аналог на византийското име Тео Дор е Божи дар.Защо отново се срамуваме да се наречем българи?
Тодоровден: Празнуват Тодор, Божидар, Дора, Доротея...