до 3 Нали затова живееш, бе келлеш- да имаш спомени. Никога повече българският народ за жалост няма да изпита такава емоция, както след края на този мач. Никога!Явно не си бил роден тогава или си бил много малък за да го помниш това и да казваш" кой знае какво станало", завистлив ***.Баба ми плачеше тогава от емоция, а никога не беше гледала футбол, но като видя хората вкъщи и по улиците в каква еуфория бяха и проплака.
САЩ94 е отдавна в историята. Сега пълни нещастнци. Така че, вместо да лежим на стари лаври и да се обесняваме колко велики сме били някога, да направим нещо за светлото бъдеще!
Единствения четвърти отбор с отрицателна голова разлика.Ако първенството беше и се броеше на мачове нашите от 7 мача имат две три загуби ,три победи и един хикс . Това в една група би ни отредило място по средата.
А тогава и половината национален отбор беше от левскари и Левски диктуваше модата в българския футбол, ех какви хубави сини времена бяха.....
Съвремен(н)ик,не знам какви са били, но даже румънците стигнаха поне до един КЕШ. Ние взехме първа победа на световно чак 1994 г.И точно тези "истински мъже" докараха футбола ни дотам да падаме от Косово.
Единственият ни проблясък за цялото съществуване на нашия футбол. И пак си останахме в подножието, както винаги. За съжаление, историята и феновете помнят само първите. Останалите...е, броят 25 години, после 30, после 35... И франсетата, и немците после си станаха световни шампиони. За разлика от нас.
Незабравимото лято на 94-та, никой българин няма да го забрави.Тогава, макар и за малко бяхме ЕДНО ЦЯЛО.
Последното поколение истински мъже и футболисти. От милениум поколението и ч.п за зеле не стана.Няма футболисти,малко истински мъже,малко истинска публика. Видимо е пубери и по -големи,само с клавиатура и плювни,без хъс и желание за труд ,до тук го докарахте
Спомени, спомени... Четвърт век от най-великата ни победа на САЩ`94