Харесва ми, че хората особено жените са толкова безстрашни и се разнасят със самолети до другия край на света, окопитват се бързо след тежка загуба, развиват дейност в индустрията на имотите и въобще, човек не трябва да си слага присърце разни неща.
Дестинацията Южна Африка и годината 1997, на мен ми навяват спомени за Цецки, Вески,меджедийки, изпарили се мангизи и червени бизнесдами/другарки......Изобщооооо романтика
Как пък една от тези ,,свестни,, българки не намери истинската любов в някое българско село или в Зимбабве да речем. Все се натягат на американци и англичани защото имат кинти. Ама тва че са грозновати и безмозъчни не гледат. Да има кинти и да ги издържа и за тях е голямата любов. Всичко е пари, тва е!
Тази ако беше прочела стихотворението на Вапцаров щеше да знае че, Съдбата е Безмилостно Жестока.
Историята на Теодора: До Кейптаун и назад - любов, трагедия...