Не е лошо да прочетете и други разкази от тази авторка.И пребройте в колко от тях се говори за кръв.Има нещо ,което ме смущава,но ще оставя всеки да си направи сам извода.А иначе "Кръв от къртица" носи прекрасната идея за НАДЕЖДАТА.Друг е въпросът,че художествената реализация не ми допада изцяло.Но...
При този капацитет на образованието в България, по добре да не го включват в учебниците, че не се знае какви ще са последствията. При това неразбиране на това, което се чете не ми се мисли как ще го възприемат учениците.
До Анонимен 24Няма нищо общо с малката кибритопродавачка. В началото напомня на "По жицата", но след това поема в друга посока.
този разказ ми напомня на малката кибритопродавачка на Андерсен...само че е някак преиначен ...нещо от рода на ужасите или някакво подобие...просто не ме напуска впечатлението за някакво плагиатство...
Четох разказа.Наистина е леко страшен и леко зловещ.На мене лично не ми хареса.Има го в интернет.Всеки си има мнение
Кръв от домашна кървавица - днес открих колата си ударена. Е,бас си държавата. Паркираш и не знаеш, кой ще ти удари колата. Мутренска държава
Разказът е публикуван в списание Съвременник преди доста години.Идеята е за НАДЕЖДАТА при хора,които вървят към смъртта поради неизлечима болест.И за действията на хора,които искат да помогнат.Наистина разказът е разтърстващ и запомнящ се!
Не съм чела разказа, а и не знам има ли го издаден и достъпен в електронен вид. Бих го прочела. Направи ми впечатление, че е включен под заглавието "Кръв" . Запитах се, а защо не "Къртица" ?
Браво, ето такива неща трябва да учат хората в училище. Криминалните романи развиват логическото мислене, а вместо туй децата четат некакви блудкави неща дето нямат никакъв смисъл и от тях се затъпява.
Идеята щеше да е антихуманна ако беше басня с поука с възпитателна цел. Обаче просто показва реалността, а тя е такава.
До Хематолог Единственотоq което можеш да намеришq е това което носиш в себе си. Иронията е че си се кръстил хематолог )))Не ти е винове никой разказ. И аз не мога да изкача Еверест, но за това не обвинявам Господ, че го е съдал.
Докато случах какво казва за себе си като преводач и се упрекваше, че се е провалила се, защото е насочила вниманието себе си А НЕ Е САМО ГЛАС,се сетих за нашите мили политици....да обясвянам ли по надълбоко.Свобоният човек не знае, че е свободен, той няма такава дума в речника си.Той Е.
Разказът е дълбоко разтърсваш, питам се кой всъщност живее-даващия или получаващия и накрая неизменната тълпа, която потъпква извора...Творец е този, който може да каже нещо по-красиво от тишината.Благодаря за преживяването....
Гледах интервюто с интерес. Все по рядко ми се случва. Почувствах удовлетворение от ласкавите и думи за Смирненски и Йовков. Любим мой поет и любим мой писател. Имаме великолепни примери.
Анонимна бокликчийска кофо, поне да беше си направи труда да прочетеш разказа, преди да пишеш поредните си умствени диарии!
Кога ще видим такъв тип разкази в нашето образование по литература? Вместо класически произведения в 9 и 10 клас младежкият ум много по-лесно би усвоил модерна литература като Кинг, Лъвкрафт, По, Азимов, дори Толкин. Разбира се, това е невъзможно и шок за всички учители, ще трябва да четат "ужасна комерсиална" литература. А на децата ще стане изведнъж много интересно в часовете в литература и ще се предизвика интереса им да четат. Но не, много по-лесно е да се създават промити мозъци. ЕСЕ!
Български разказ редом до творбите на Едгар Алън По