Всичко това можеш да видиш и без алкохола, о малоумний Калине Терзийски! Въпрос на личен избор е да се оставиш на алкохола да те удави, въобразявайки си, че давиш нещо друго, освен себе си! Който си има очи ще види, туй що е за гледане, който е кух и да изпие световния океан, пак слепец ще си остане!

Едно пияне за друго пиянде....

Едно пияне за друго пиянде....

като прочетох Терзийски и Ласкин,спрях до тук!За Ласкин.като за всеки друг починал,или добро,или нищо!Бог да го прости човека!Обаче,не виждам какъв е смисълът да си губите времето и коментирате един окончателно пропаднал,пропил и провалил човек,като Калин Терзийски?!?!Тоя,последно какъв е?Лекар-психиатър?Да не дава Господ да те лекува такъва или писател,на когото книгите и за тоалетна хартия не стават?!?!

Бог да го прости!Не е време да го обсъждате- какъв бил, що бил? Добро или нищо.А от тази БОЛЕСТ-алкохолизма, е имало и ще има още и още засегнати, докато не изчезне всяка капка от Земята. Едни почват, за да "борят" стрес, други-от безделие и скука, общо взето оправдания много.., но всеки мисли, че може ВСЕКИ един момент да спре да пие, както е и с цигарите. Това е и голямата "подлост" на пиенето, че човек не усеща, кога е минал тази граница. Тогава става трудно сам да спреш, става с много зор

Някой да ви казва пийте или не? Не подкрепям пийняците, но се излива страшна омраза срещу изразен начин на мислене. Творците живеят доста често в собствен свят, част от който опиата не е само алкохол. Това е техен начин да приемат света и никой не може да ги съди. Както по литература едно време - какво казва лирическия герой, който разбрал... който не, жалко! Никой нищо не ви натрапва насила! Мислете малко извън границите на собсвените си разбирания... ако можете!

няколко пъти прочетох коментара на терзийски и никак не успях да съзра и зрънце реклама или още по-малко пропаганда на алкохолизма. според мен авторът по-скоро критикува лицемерието, фалша, безчуствието на "трезвениците", които оплюват "алкохолиците", като отричат всички техни останали положителни качества. от това число (споменатите накрая) са изключени онези, като господина с ишияса, който е и симвил на "промяната" към "по-добро" и ще остави едно огромно нищо след себе си. ...

Не разбирам защо се дава трибуна на доказани алкохолици и се публикуват възхвалите им на алкохола. И не само този. Десетки тука ни обесняват как са велики, защото се наливат от сутринта. Не приличат на нищо от пиене. Защо търсите изява в алкохола. Като си велик, ходи оправи държавата си, ходи оправи армията си, направи и отгледай повече от едно дете, че се затривате.

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА 1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТАВ живота си нивга не бях се надявална толкова мил комплимент:покани ме Дявола старият Дявол дома си на чашка абсент....И Дявола млъкна. Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен,и пускайки пушек на синкави ленти,прониза ме с поглед зелен. "Червен смях", 14 март 1923

В Съюза на артистите трябва да назначат поне един психиатър. Предлагам да не е Терзийски. Или психолог

човек е жив до тогава, докато за него има кой да си спомня и споменава. (с добро, или лошо) това е от мен.

до 132. ами да ви напомня за прекрасната и много талантлива Уитни Хюстън... но да не продължавам със списъка от уважение към дамите, а не от страх, че в тези времена лесно можеш да попаднеш в черния списък на някое феминистко движение... :-)))

Ще напиша нещо, което на мнозина ще се стори цинично, но може би за детето е по-добре така. Току-що видях снимка в Блица на Ласкин и малката му дъщеря. Детето го е прегърнало, а той е сложил глава на рамото му, но е страшен за гледане - подпухнало лице, мътен сърдит поглед.Сега Александра ще създаде един идеализиран образ на малката за баща и, ще и разказва какъв прекрасен човек е бил и тя ще израсне с този образ. По-добре, отколкото всеки ден да го гледа във вида в който е на снимката.

вчерашната дата, когато се е родил Ботев. почти никой не се сети, но на датата на смъртта му.. да видите вие какви чествания падат... ето и тези дни, след смъртта на Ласкин (една чувствителна натура) той никога не е бил по-жив. звучи перверзно, но си е така...Толкоз от мен. и слава Богу, си викате вие. :-)))

Не разбрах само мъжете артисти ли пият или и жените артистки са пияници. Моля някой артист с опънати нерви да ми отговориЗащото подозирам, че един друг се опияняват, като мода нещо

много (известни, или не) личности, се самоубиват по този начин бавно, или бързо за да се отърват от бруталната действителност и да продължат да живеят, след смъртта си, чрез нея. (примери много).. тук отново ще ви напомня частта от текста на песента на Фалко: "трябва ли тогава да умра, за да живея?". защото така е устроен света от който сме част и в който живеем. никой може да не се сети за рождения ти ден, но за деня на смъртта ти ще се сетят винаги. пресен пример бе с вчерашната дата, ...

реалността често е нещо съвсем различно. разбирането/осъзнаването на това гигантско разминаване между мечти и реални възможни резултати води до чашката, която в началото изравнява резултата, като затъпява чувствителността. коварното тук е, че с времето количествата, "затъпяващи" вещества трябва да се увеличават, за да се добие първият ефект от тях. ето как човек лесно вече е попаднал в един дяволски кръг, от който излизането е трудно.

една част от хората, които ги осветляват очите на хората, като едни многоцветни прожектори на сцената на живота са снабдени с изключително чувствителни сензори към околността и случващото се в нея. такива хора има не само в средите на (известни и не толкова) артисти, поети, певци, писатели, но и сред хора, които принадлежат към живота с други свои таланти. известността дава мечта и надежда на тази част от хората с по-голяма чувствителност, че могат да променят много неща от живота, но...

По новините ги показаха " смелите " Рашидов , Ласкин ,Мутавчиев - мухат мезетата,ръ,./гат марковите питиета и благодарят за това на най културният човек в държавата бате Бойко . "По добре му/ .л/.так отколкото голтак" Вежди Рашидов из изказване в ефир по бнт на пищно месно по време на кризата 1996 /всички политици ,водещи, артисти там /

С много малки изключения българските артисти са нелечими алкохолици и пияници. И това е така защото нищичко не пипат да работят. Раздават го интелектуалци на шише мастика в дома на артиста и в това се изразява тежкият им труд. Има и изключения разбира се но 99% са непоправими пияници и не трябва да се тъжи за тях ако умрат от алкохолно преливане.