И аз се оглеждах по селата за къща. Но като гледам какъв живот тече там...депресия и обреченост, алкохолизъм от 10 сутринта. Простотия нечовешка... Пълна трагедия и деградация! Отделно се превръщаш в постоянен шофьор, на един театър и хубаво кафене не можеш да отидеш, с приятели да се видиш.Е, всеки сам си преценява!
Ами аз открай време си мечтая за Лондон. Ню Йорк нещо не ме влече с тези набучени небостъргачи и струпване на всякаква ***.Само ми е чудно защо никой не споменава Москва :) Понеже и той е многомилионен град, със забързани хора, пък явно там хората не са щастливи. Но като че ли най-щастливи са хората в мегаполиси като Сидни или Мелбърн понеже имат уникална природа/климат и са в близост до океана. Австралийците са много усмихнати хора. А и са по-спокойни, а високите нива на стрес са вредни за здравето!
До ХаралампиевВ нашето село старците на 80-90 години са още жизнени,копаят си дворовете, пият си бирата и живеят!Много ме съмнява дали в София биха я докарали до тая възраст!
До ШоферНе се влияй от това, което си чул или чел. Лично познаваш ли някой, който е живял, или все още е жив на възраст над 97 да кажем. Аз лично не познавам, дълголетието няма нищо общо със щастието, освен това е повече ген, от колкото начин на живот.
Ни на 8 мия няма ми да е жив и здрав и евтин се така на 350 пък да ми говори чее на 650 .тои ако е на тая цена и един няма да има
Дали на 8 мия етаж е по добре от втория а защо да се стои на 8 мия като може в кафето под мен и около мен
ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на хората е различна. За едни, хубавият живот е да седнат с комшията под асмата с ракийката и салатката.За други е да отидат на някое културно събитие, да се разходят между другите хора в парковете, улиците и кафенетата.За трети, хубавият живот е да отидат през почивните дни в планината и там да срещнат съмишленици туристиЧетвърти обичат да гледат мачове..Хубавото е, че ние, хората, не сме еднакви. Всеки има право на мнение, как да живее, стига да не пречи на другите.
Скоро не бях чел такива глупости.Роден съм и 40 г. живях в София. Когато върнаха имотите на дедовците ми и бях добре обезпечен, си направихме красива къща в едно разкоишно село с всички удобства. Нищо не ми липсва.И когато един път в месеца отида в София да нагледам и прибера наемите, седа на терасата на апартамента и като гледам тази гмеж по улицата, като дишам мръсния въздух и ушите ми заглъхват от невъобразимия шум, се чудя как съм живял тук.
Само дето в София е пълно с наркомани,а при нас няма и един!Ако смятат,че наркоманията е признак на щастие,може и да са прави!
Щастливците живеят в големите градове...от понеделник сутрин до петък на обяд!После ----> на виличката (селската къщичка), с тревичката, барбекюто, басейна на двора, подкосената морава...КЕЕЕЕЕЕЕФФФФФ!
Селска идилия ли? Щастливците живеят в... големите градове!