Плюнката на нея не си хвърлям!Само започвам да я търся.И тя започва да бяга срещу вятъра да се крие от горския и да си създава въображаеми приятели.Въображението е нещо страшно.Гузната съвест заговорили и жените в бяла престилка и касинка не могат да и помогнат.Докато вероюто е очевидно " не е срамно си поискаш,срамно е да ти откажат".Когато не си чист няма от няма от кой да бягаш,от кой да се криеш и да създаваш тълпа около себе си в желанието да се слееш с нея.
Тези съвети не са нашите ширини. Аз изневяра не прощавам. На човека и сакото му ще облеча, на нея и троша и двата крака и си тръгвам.
Какво да направите, ако подозирате изневяра?