Как да приемаме критиката градивно?

9

нищо лично

преди 6 години
0 1

извод ти обичан ли си безусловно за да живееш в любов и милост за да не критикуваш за да си избиеш комплексите като ,,тормозенето например,,

8

с пръст към себе си

преди 6 години
0 2

любовта покрива погрешки милостта тържествува над съда когато си обичан безусловно не критикуваш обичаш хората като търпиш ,,недостатъците,, не ги ,,критикуваш градивно,, ,,в търсене на кусури,, бг майсторлък когато ти е простено и на другите прощаваш извод

7

Анонимен

преди 6 години
4 0

Да вземем пример, критикува те шефа. Повечето такива в България са парашутисти, със съмнителни качества. Ти си по обява, без гръб, бачкаш като луд, гледат ти сеира и те критикуват. Е въздържай си нервите.

6

Helleborus

преди 6 години
4 0

Някои все виждат хората като прашинки, Майкъл, само че те не са прашинки, а съдове. И ако божеството налее някъде, съдът става с голяма стойност, не визирам себе си. Светлина от Светлината, се казва в нашето Символ верую. Човекът има пълния потенциал да изобразява самата вечност и като прашинка го виждат само хора, които му пречат да намери Пътя. Най-смирено се приравнявам с поколението си, защото духът от бутилката е пуснат и дори праведните трудно се спасяват от него, не отричам ничии усилия

5

безпочвени

преди 6 години
0 0

не приемам критика градивно от бг мошеници и хора критикари клюкари манипулатори лъжци не събаряне

4

Анонимен

преди 6 години
2 0

Когато ме критикуват не градивни ***, които идея си нямат, какво правят, а са водени от собствената си простота и маниерност, любов към "Сексът и градът" и пр. простакесарски модели, НЯМА НАЧИН и СИЛА, която да ме накарат да реагирам с разбиране към идиотичния им стремеж да изпъкнат, най-вече в собствените си очи и да приема за градивно бълването на простотии в моята посока.Мога да ги оправдая донякъде, понеже са *** и не са в състояние да видят картината като цяло,

3

Майкъл

преди 6 години
2 3

Helleborus - като казваш "нашето поколение" и себе си ли включваш? Грешно е да слагаш в общ знаменател цяло едно поколение... Кой си ти да определяш какво било поколението - ти си само една прашинка в безкрайния космос. Космос толкова съвършено подреден, че е признак на надменност, голямо его и гордост да определяш дадена общност за "безволево и слабохарактерно"!

2

Helleborus

преди 6 години
4 2

Когато човек обича истината, му е приятно да го вкарват в противоречия и да му задават трудни въпроси. Защото му е приятно да преболедува дори илюзиите си, но само и само да познае кое е вярно и кое грешно, готов е да минава през загуби и метаморфози. Защото съзнава, че да изгубиш илюзиите си е само на плюс, истината винаги ни застига, рано или късно, във вид на нашата съдба, по-добре да се помирим сами с нея, докато можем да го направим по по-лесния начин, а не да ни връхлети като разбойник.

1

Helleborus

преди 6 години
4 1

Ние тежко приемаме истината изобщо, дори да не е изказана като критика. И това е заради твърде голямата страст, с която отстояваме желанията си. Желанията ни карат лековерно да вярваме в нещо, защото ни се иска да е вярно. И не желаем да се събудим от илюзията. Взривяваме се от възмущение, както тлъстия, ако му намекнеш да намали храненето. Илюзиите ни са като дворец от захар, който не искаме да се разтопи. Нашето поколение е по-безволево и слабохарактерно, обича си удоволствията, не истината.