Вие дори губите представа какво е образование. То е процес на придобиване на знания. Не означава нито напускане на дома, нито общуване с някакви хора, нито позволение държавата да конкретизира какви ще бъдат тези знания, защото има различни образователни продукти на пазара. Родителят как ви хрумна, че няма право на избор на образователен продукт или детето, на индивидуален подход? След като образованието е придобиване на знания, защо вие държите на всичко друго, но не и на знанията?

Вашето неразбиране идва от това, че сте престанали да възприемате държавата като машина, създадена от човека и в негова служба, а й придавате самостоятелен живот. Излиза, че машината има собствен разум, дано телевизора и тостера да не разберат, че ще ревнуват. Държавната машина е проекция на човешките взаимоотношения, а в човешките взаимоотношения никой човек не може да каже на другия по какви учебници и системи да си обучава децата. Мисленето ви е комунистически рецидив, злоупотреба с власт.

Да, анонимен, ученикът е длъжен да посещава училище, но само и единствено в България и Германия, от всички държави по света, изключвам комунистическите и ислямистките. На няколко континента, не съществува такова унифицирано понятие училище, още по-малко, създадено от чиновник. Съществува образование, с всичките му многобройни форми, създадени от родителите. Държавното училище също е създадено от родителите, които са гласували да има и такава услуга, но само за който не може да си позволи друга.

До HelleborusНикой на никого не забранява да отглежда детето си у дома. Ученикът е длъжен да посещава училище. Когато родителят не е доволен от предоставената "услуга", има право да избере и да премести ученика в друго училище. В училище учат стотици деца, не може училището всяка година да променя правилата според претенциите на родителите.Не ви харесва храната- слагайте му храна от вкъщи.Не ви харесва уч.програма, методите на работа, социализацията- частен ученик у дома, полагане на изпити

Когато излезете на детската площадка с децата си, вероятно имате много забележки към възпитанието на чуждите деца и решенията на родителите им. Може да им ги кажете, могат да не ви чуят. Тогава осъзнавате, че никой човек не е поставен за морален гуру на целия свят и всъщност всеки решава за себе си. Както не можеш да кажеш на комшията си какво да прави, така не можеш и да упълномощиш държавата да му каже. Защото тя само отразява нашите взаимоотношения. Тя не е самостоятелен субект в демокрацията

Социализацията е в противоречие с хартата за правата на човека, която всички сме разписали и където ясно е казано, че никое правителство няма право да я нарушава. От нея става ясно, че обществото не е хомогенна смес, където да се вливаме. Но се състои от групи и смисълът на всички тези права е групите да съществуват и да не бъдат асимилирани насилствено в някаква обща идеологическа боза. Всеки човек се социализира в своята среда. Все едно в парламента да забраниш партиите, за да се социализират.

Анонимен, предлагам държавата да не отнема родителските права, нищо повече. Защото всички права на човека се отнемат индивидуално, след доказване на престъпление, а не по целесъобразност, както правят нашите. Самото родителство означава да вършиш всички тези неща, отглеждане, обучение и образование, държавата може само да ти предложи услуга, за да те улесни. Но ти носиш отговорност за живота, поведението и успеваемостта на детето си пред закона, как тогава друг ще му избира средата на живот?

Супер, риторично, кажи го на министъра. Защото той задължава децата да посещават институция. Което го няма в свободния свят. А родителят не е длъжен да си гледа детето у дома, той може да се организира с други родители, да си съберат децата в градина по своите изисквания, което също е забранено у нас, но не и по света! По света държавната градина е услуга като всички останали и точно защото се конкурира за родителското внимание, е добра. Тук МОН буквално отнема родителски права, за това говорим

До HelleborusРодителят като иска за всичко да има последната дума, да си гледа детето у дома и да го храни с каквото си иска.

Iska vi se palmovo maslo, ama niama...

До HelleborusИ какво предлагаш - всяко дете да не мърда от вкъщи и да няма възможност за социализиране? Много сте ми интересни такива.

Внукът ми донесъл 4 закуски -нещо като тутманик със сирене.Понеже съучениците му а и той не искали да ги ядат а ние си имаме кучета,та вземал 4 закуски да нахрани поне кучетата.Даде ги на дядо си,а той ги занесе във фирмата и какво било учудването му когато дал тези закуски на кучетата/те са помиярчета/животните отказали да ги ядат.Бяхме смаяни.Добре,че децата не ги ядат да се тровят-и всичко се прави за едните печалби и пари -морал,срам няма такива думи в тази държава.

Според мен, дори държавните детски градини би трябвало да работят съвместно с родителите данъкоплатци. Ако държавата дава един бюджет, те биха могли заедно да изчисляват какво да се пазарува с него, включително от коя фирма и какво да бъде менюто, т.е., родителите трябва да могат да се разпореждат там. Ако родителите желаят нещо да се подобри, да могат да го изискват и да доплащат. По този начин ще усетят и родителската си отговорност. Родителят винаги трябва да има последната дума за детето си.

Каквото и да ядат, за мен престъплението е, че са принудени изобщо да ядат, живеят, спят, играят извън домовете си. Цялата разлика е в това, дали ти като родител, си решил да ползваш градина, защото нямаш друга възможност и поемаш риска храната да е некачествена и лелята да бие. Или имаш възможности да осигуриш грижи, обаче държавата идва с полиция и ти взема детето. Никой не може със закон да бъде принуден да живее извън дома си, освен затворниците в затвора. Българските деца престъпници ли са?