Тая сутрин Недялко Йорданов каза, че в днешно време нямало за какво човек да си даде живота. Ама да си дадеш живота за някой, не означава да умреш. Означава и да посветиш времето на живота си на него. И ако някой твърди, че не се е изправял пред дилемата, дали да направи нещо скучно, от своя гледна точка, с децата си или да си достави удоволствието на приятното прекарване за себе си, значи лъже. Отделянето на време е чиста саможертва, но децата го заслужават, а ние сме длъжни да им се посветим.
Нямам фейсбук. Чета на децата. Като училището не може да ги научи на нещо, сядам и ги уча и на математика, и на английски, и на български.Редовно ги водя на екскурзии.Ако ми остане време - ще наготвя и ще почистя къщата. Ами сега? Какво ще го правим това изследване?
Нали трябва да се "дигитализираме", за да се чувстват всички по-щастливи и нещата да се "СЛУЧВАТ". А кой ще оре и ще сее не се знае. Всички ще станем компютърни специалисти. После-лесно.
Родители ли сме? Висим пред нета, а децата ни?