"Яжте си джигерите и не се мяркайте тъдява да не ви отеснее туркията от някоя нова държава на картата."Времето ще покаже дали ще отеснее за нас Турция, ама за вас е факт, че вече се топите и сте доста широко разпространени там...Та колко хора се падат на квадратен километър в България?
Яжте си джигерите и не се мяркайте тъдява да не ви отеснее туркията от някоя нова държава на картата.
"джигери, мигери...мамунска територия с умствено изостанали в 6-ти век..."Понеже сме умствено изостанали...да си примерим икономиката с Вас умствено напредналите...
До до МесарСамо че наистина имаше период, през който агнешкото се изнасяше и дори около Великден не можеше да се намери. Беше към края на 70-те - началото на 80-те години.
До МесарНе послъгвай.През соца, за да си купиш дреболии, трябваше да имаш познат месар. В София,в района на Ситняково, имаше магазин, над чиято врата пишеше "Карантия", там редовно се виеха опашки.Малко по-достъпни бяха пилешките дробчета, но невинаги ги имаше.
По време на соца дроб пускаха само по празниците.През останалото време се ровехме по кофите и си броехме ребрата от глад.Родителите ни работеха в трудови лагери и ни разрешаваха свиждане само в неделя.Помня,че за една Нова година ми подариха мандаринка и бях много щастлив!
По време на соца стояхме гладни и жадни. Агнета виждахме само по телевизията.Сега три пъти на ден ядем агнешко и квото остане го даваме на бездомните кучета.Просто прекрасно си живеем.
До АнонименАгнешките дреболии бяха всекидневие в България при социализъма .А сега при демонокрацита, деликатес ! Да ни е сладко.A пък какви дъъъъълги бяха агнетата! Главата му - в месарския у нас, пък тялото - чаааак в Арабистан. Сигурно и тогава ти е било сладко!
Агнешките дреболии бяха всекидневие в България при социализъма .А сега при демонокрацита ,деликатес ! Да ни е сладко.
Специалитетът "тава джигери" – запазена марка на Одрин