До 4Мда, красива история, но и леко тъжна. Честно казано се възхитих на този французин, но и го съжалих. Това да пропуснеш цялата младост на любовта на живота си и да я вземеш чак като стане самотна бабичка, не е много оферта. Знам че звуча цинично, но докато е била млада и красива други са я люляли, а нашия седи и чака да я вземе, кога тя пожелае в старостта да не е сама.
Абе я да направят някой филм по тази история, може да фане първо место у Кан.(Parlez-Vous Francais? Mais oui ma cherie. Bien sur.)
ще има много истории за гари, миграция и нищета след нови тридесет години, но тази ще е единствената, изпреварила времето си, и с участието на кореняци европейци, хехе.
Тук изводът е не се мешайте на децата си. Майка й е била против, но съдбата и нейният път друг. И след толкова години тя пак намира този път. Непоисканото добро винаги носи нещастие, дори когато родителите мислят, че това е най-добре то за техните деца.
Защо не е Гошето и Жана Пиер-Гошева, а обратното. Жените винаги са обичали и мислили, че като вземат мъж- т. нар. чужденеЦЪТ ще им оправи живота и не само..
Среща на гарата, писма, граници... Една необикновена любов