Интересна е пропорциалноста, с всяка следвща година чантата с учебницци се смаляваше. В трети курс ходех с един вестник навит на руло.
общо взето това е истината,тъпчат главите насила с информация,която не е необходима или желана,тъпчат пък квото остане остане,повечето се изпарява до два три дена.От всичкото помня само таблицата за умножение,две три формули и малко исторически и географски данни,това е единственото,което ми е вършило работа някога,всичко друго е пълнеж
Бях първокласник по времето на соца, трябва да е било 1975-та. Нямам спомен каква чанта съм носил и какви учебници. Помня, че пишехме някакви чертички наляво и надясно наклонени, цели тетрадки с чертички...а мен ми беше много скучно и безинтересно, понеже знаех да чета и пиша, мислех че ще ме учат нещо ново, а ме караха да пиша чертички, все едно съм ***. Вече порастнал, осъзнах че цялата образователна система е губене на време, безсмислено учене наизуст и последващо забравяне
Ех, спомениииии! Беше преди почти 30 години. :(( Помня, че прабаба ми беше купила две раници, една за мен, една за братовчедка ми (и двете бяхме първокласнички). А иначе от самата церемония нямам спомени, сигурно мама е била много развълнувана, а предполагам и аз, защото като малка (о, ужас!) съм мечтаела да ходя на училище. Е, после ентусиазмът ми се изпари, ама това е друга тема. :)) Та освен червената раница, май не помня друго точно от първите си дни в училище.
Мама се стара много, за да съм най-хубавото детенце сред първолаците.Но не знам с кой акъл сложиха в чантата ми всички учебници и учебни помагала. На училище се ходеше не с раница, а с чанта. Мама ми беше купила чанта като за първи клас, но татко, от командировка в Германия донесе още една чанта, която беше много красива, но ми свърши работа чак след 5-6 години.В немската чанта натъпкаха всичко, което бяха купили и ми я връчиха.Тежеше непосилно за мен. Караха ми се, че не мога да я нося.
Радост, разочарование... Преди и след – първия учебен ден