32

nina

преди 6 години

#Един българинТова,от което едно дете,/всяко дете/има нужда е 1.любов 2.търпение.Всичко останало е глупаво извинение за нашето несправяне със ситуацията.

31

nina

преди 6 години

Дали шамарът е един,няколко или цял бой-не мисля че има същественна разлика-това е опит за налагане на нещо от позицията на силата.Опитайте се да намерите друг начин.Не мога да оправдая и един шамар.Все едно утре като се скараме с мъжът ми и той да ме зашлеви,защото е по-силен физически от мен?Защото зашлевявайки детето си точно, това му покзавате. Отговаря ли това на въпроса ви?

30

Един българин

преди 6 години

До: номер 30 (nina)Пак повтарям, и досега не получих отговор на лесния ми въпрос: Какво разбирате под "бой", "физическо наказание", "агресия" и прочие? И смятате ли че няколко шамара или издърпани уши са "агресия" или "бой"?Защото аз определено не смятам че е така.

29

nina

преди 6 години

# 28 Един българин..бой от бабите и дядовците си никога не съм получавала като наказание за извършените бели.За да накарате едно дете да направи това,което искате,да ви послуша,то трябва да ви уважава.Уважение с бой не се печели.Така мисля аз от базата на своя опит. :)

28

nina

преди 6 години

Вижте,свекърва ми е отгледала мъжа ми като самотна майка,никога не е бил удрян.Свекърва ми е датчанка,мъжът ми също.Баба ми Нина,на която съм кръстена,е отгледала 2ма сина,баща ми и чичо ми.Баба ми също никога не е удряла децата си,до последно и двамата страшно я уважаваха.Така че явно може.Уважението не се гради с бой или заплахи.Аз не съм била по-послушно или по-малко активно дете,когато ме оставяха цяло лято на бабите,нито пък съм правила по-малко бели,бой от бабите и дядовците си никога

27

Един българин

преди 6 години

До: номер 25 (nina)В заключение, и предвид всичко приведено като примери дотук искам да кажа, че не на последно място трябва да отчитаме и фактора време. Когато имаме време се впускаме в безкрайни обяснения, кое е добро, кое е лошо, как трябва да постъпва детето в дадени случаи. То (уж) си взима поука, и така до следващия път.А ние все пак ходим на работа. И двамата. Имаме нужда и от почивка, а имаме и други, домашни задължения. И като ти свърши времето, тогава?

26

Един българин

преди 6 години

До: номер 25 (nina)Предвид безкрайната ми търпеливост, и въпреки нея, нещата понякога (повтарям понякога, много рядко всъщност) просто не стават без шамари (или дърпане на уши).Само ще дам един пример: Когато тотално отказва да слуша какво му говоря (колкото и кротко и спокойно да го правя), накрая се ядосва и ми вика: "Бе остави ме да си играя и да се усамотя, престани да ми дyдняш на главата!"Е питам аз, какъв е правилния (нефизически) подход тогава?Ако му забраниш нещо настъпва истерия!

25

Един българин

преди 6 години

До: номер 25 (nina)Ами защото понякога не става. Как да го обясня?Значи пак повтарям, това не е норма на поведение/възпитание.Аз по принцип съм по-търпелив, много рядко съм заплашвал сина си.Но просто има моменти в които отказва да слуша изобщо!!!От майка си е изял доста шамари защото за нея просто физически е невъзможно да намери време да се разправя.Второто ми име е Търпеливко. На изпита пред КАТ за шофьорска книжка ми казаха че трябвало да стана инструктор, толкова съм търпелив.

24

nina

преди 6 години

#23 Един българинА защо вместо шамара не го прегърнете и го успокоите чрез търпение?И се опитате да му обясните че това,което прави е грешно и тнт.Колко голямо е всъщност детето?Моето е на 4 и е много добро дете,но от време на време също ми къса нервите.Търпение,това е начина. Не е лесно,признавам,не е лесно да си родител,но децата ни са хай-хубавото нещо на света,и затова си заслужават усилието.:)

23

Един българин

преди 6 години

До: nina (номер 20)Прочетох коментара ти също под номер 20. Това което описваш вече е насилие.Детето в никакъв случай не трябва да бъде удряно нито с пръчка, нито с какъвто и да е друг предмет. Но аз говоря за случаи в които един-два шамара са даже полезни бих казал. Разбира се, това също не бива да е норма за поведение.Но ако трябва да обобщя, такива деца които "с пръст не са докосвани" стават криминални. В САЩ имаше случай с такива двама братя близнаци които бяха убили родителите си.

22

Един българин

преди 6 години

До: номер 22 (nina)Аз пак настоявам да получа отговор на моя въпрос и съответно да разнищим поставения проблем: Какво разбираш под "агресия"?Защото да удариш един шамар когато нищо друго не помага не може да е агресия а по-скоро терапия, бих казал!Представи си дете което е изпаднало в истерия, и когато се опитваш "со кротце, со благо" да му обясняваш че примерно е наказан (без таблет и телефон за определен срок), истерията се увеличава в геометрична прогресия и детето почти обелва очи!?

21

nina

преди 6 години

#16Да знам,прекрасно какво начи хиперактивен,ащото съм била такова дете и имам такова дете.Децата се нуждаят от любов и търпение.Естествено и правила и норми за поведение,но те не бива да бъдат налагани чрез агресия,било то физическа или психична.

20

nina

преди 6 години

#16Това,което покавате на едно дете посредством бой е своето безсилие да се справите с проблема,освен от позицията на по-силен физически човек.Което е грешно.Защото утре това дете ще копира,съзнателно или несъзнателно този модел на поведение и ще си решава проблемите от поицията на силата.И ще бие по-слабите от него,а да докаже правотата си...И така се върти един порочен кръг на насилие,което рада жертви и още насилие.Замислете се малко над думите ми.

19

nina

преди 6 години

#16Като дете,бито системно ,мисля последният голям бой изядох на 13,една седмица ходих с дълъг ръкав по физическо за да си крия синините по ръцете,с дървото от пералнята-това беше една супер дебела пръчка,която нямаше чупене/който е ял бой с това,няма как да го забрави/,мога да ви кажа,че физическата болка бъро отминаваше,за ралика от обидите.И не,станах човек Въпреки боя,защото всъщност съм добър човек,и мога да правя разлика между доброто и злото. .Това,което покавате на едно дете посредством бой е своето безсилие да се справите с проблема,освен от позицията на по-силен физически човек.Кое

18

Явор

преди 6 години

Повечето коментари тук са ясен симптом за това колко болно е обществото ни. Колко сме назад във всяко едно отношение. Бийте си децата, бийте се помежду си, така ще си решите всички проблеми.

17

Един българин

преди 6 години

Зависи какво се разбира под "бой", "побой", "физическо насилие" и "физическа форма на наказание".Има огромна разлика. Ама ОГРОМНА!И защо ли у мен остава неприятното чувство, че съвременните "мастити психолози" не правят много разлика?Естествено е, че физическото насилие, побоят са недопустими.Но не може ако забиеш един шамар на дете което е изпаднало в истерия и се смята за "водача на глутницата" да го окачествиш като "побой" и "физическо насилие".

16

Съвет

преди 6 години

А и когато Заплахите, Убеждаването, Наказанията и Подкупите/Наградите НЕ РАБОТЯТ какво следва ако боят е забранен?Отговарям:Крясъците, Истерията и "тръскането" За съжаление това са основните възпитателни методи които се наблюдават последните години по градинките и по улиците.А и има огромна разлика м/у всяко едно дете, някой са си златни по рождение и на такива родителите им е лесно да говорят патетично.Има и .. не знам как да ги нарека да не обидя някой, които само с бой стават хора.

15

Съвет

преди 6 години

До nina:Ами противоречиш си: с бой си станала човек, макар и да не го признаваш и сега си мислиш, че щерка ти е като теб. Изобщо знаеш ли какво е "хиперактивна" та спряаш тази дума непрекъснато? Ако щерка ти е хиперактивна тя нямаше да "пробва" границите а щеше да ги ВЗРИВЯВА! Вярвай ми! Идея си нямаш какво е "хиперактивна"!Консултирай се преди да говориш.Просто имаш златно, нормално детенце и говориш глупости.А и не бъркаите пребиването със бой или някой друг шамар - огромна разлика има!

14

nina

преди 6 години

Сега съм майка и имам 4 годишна хиперактивна дъщеричка,същата,каквато бях и аз.Никога не съм посягала да я ударя,никога и няма да го направя.Както всяко едно дете и тя тества границите на търпението ми и понякога ми се налага да я наказвам с лишаване от гледане на детското филмче,стоене в нейната стая..Децата се учат от пример.Агресията и обидите не учат детето как да раличава добтрото и злото.

13

жалко, но факт!

преди 6 години

Баща ми ме изгледа и ме изучи и работа ми намери, но това не го помня често!!!Спомням си само побоите му от сутрин до вечер говорейки ми ОТ ТЕБЕ ЧОВЕК НЯМА...Вечер го чаках да си дойде от работа с нещо сладко, а той кършеше по няколко пръчки.Често ме караше аз да му нося пръчки с които да ме бие и аз му носех цели колове.Майка ми го караше да ни бие и след това се правеше на добра - светица.Всички съседски баби дето по цял ден стояха пред портите го информираха подробно